Идваме си на думата. Ана продължава да обяснява какво се е случило в дните, преди Джейми Бъргър да дойде в Ричмънд. Бъргър отново е в центъра на вниманието, сякаш седи сред нас. Не й вярвам. Същевременно си давам сметка, че животът ми сигурно е в нейни ръце. Мъча се да се сетя къде съм била на четиринайсети декември, връщам се назад от днес, двайсет и трети декември, и стигам до оня вторник. Точно така, бях в Лион, в централата на Интерпол, където се запознах с Джей Тали. Припомням си първата ни среща, как сме седели само двамата в кафенето в сградата на Интерпол. Марино веднага отсече, че Джей не му бил симпатичен, и се изнесе. Докато обядвахме, разказах на Джей за Даян Брей, че имам неприятности с нея, че е взела на мушка и Марино и се мъчи как ли не да го върне редови униформен полицай, който дежури само по нощите. Как ли я нарече Джей? А, да, „токсични отпадъци във впити дрешки“. Двамата очевидно бяха имали търкания, докато Брей е била на работа в Нюйоркското управление на полицията, а Джей за кратко — в управлението на Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие. Останах с впечатлението, че той знае за нея всичко от игла до конец. Дали наистина бе само съвпадение, че същия ден, когато с Тали сме одумвали Брей, Райтър се е обадил по телефона на Ана, за да разпитва за отношенията ми с нея и да подмята, че не съм добре с нервите?
— Нямах намерение да ти казвам всичко това — отсича Ана. — Не биваше да ти казвам, но сега, след като разбрах, че очевидно смятат да ме използват срещу теб…
— В какъв смисъл да те използват срещу нея? — намесва се най-безцеремонно Марино.
— Първоначално смятах да те напътствам, да ти помогна да разсееш тия подмятания за душевното ти здраве — казва ми Ана. — Изобщо не повярвах. Но ако е имало някаква сянка на съмнение, то беше, защото не те бях виждала от доста време, а и бездруго мислех да си поговорим — притеснявах се за теб. Приятелка си ми. Бъфорд Райтър ме увери, че каквото и да открия, нямало да го използва. Разговорът ни уж беше частен, само между него и мен. Той изобщо не спомена, че се готви да ти предяви обвинение.
— Райтър ли? — свъсва се Марино. — Нима те е карал да му донасяш?
Ана клати глава.
— Не, само да напътствам Кей — употребява тя пак същата дума.
— Ах, негодникът му с негодник! Смотаняк — избива гневът на Марино.
— Искаше да разбере дали Кей е психически устойчива. Стори ми се обяснимо, че се интересува от това, щом се кани да я използва за основен свидетел. Винаги съм смятала, че му трябваш за основна свидетелка, а не за обвиняема!
— Обвиняема, дрън-дрън! — мръщи се пак Марино.
Сега вече е зарязал преструвките. Знае пределно ясно какво точно става.
— Наясно съм, Марино, нямаш право да ми казваш, че специален разширен състав на съдебните заседатели ме разследва за убийството на Даян Брей — изричам с равен глас. — Но ми е любопитно откога знаеш? Например в събота вечерта, когато ме изведе от къщи, знаеше, нали? Затова ли не ме изпускаше от очи? Да не би да се изхитря и да укрия веществени доказателства или един дявол знае какво? Затова ли не ми разрешихте да си взема автомобила? За да проверите дали и там няма улики, например кръв на Даян Брей? Влакънца? Косми? Нещо, с което да докажете, че в нощта на убийството съм била у нея? — казвам с хладен, но пронизващ тон.
— До гуша ми дойде, наистина! — избухва Марино. — Знам, че не си извършила нищо. Райтър си е един лайнар, казвал съм му го и в очите. Всеки божи ден. Какво толкова си му направила, а? Ще ми кажеш ли най-после защо ти има зъб?
— Виж какво! — вторачвам се в него. — Нямам намерение да слушам отново как сама съм си виновна. Не съм му направила нищо на Райтър. Нямам и представа какво го е прихванало, та се държи така, единственото обяснение е, че Джей му е пуснал мухата.
— Сигурно не си виновна и за това, а? Задето преспа с него.
— Джей не го прави, защото съм преспала с него — не се давам аз. — И да прави нещо, то е, защото сме преспали само веднъж.
Макгъвърн се е облегнала свъсена отстрани на камината. Казва ни:
— Ох, тоя Джей! Господин Сваляча! Вечно си прави тънките сметки. Открай време съм си имала едно наум за него.
— Обясних на Бъфорд, че със сигурност си психически здрава — отсича Ана, после стисва зъби и ме гледа с пламнали от гняв очи. — Попита дали според мен си в състояние да му съдействаш в разследването, дали си емоционално устойчива. Ето, излъгал ме е. Имаше предвид да му помагаме в процеса срещу Шандон. Умът ми не го побира. И досега не мога да повярвам, че Бъфорд е постъпил толкова подло, изпълзял е като змия и ми е пратил призовка.