Тя слага ръка върху гърдите си, сякаш я боли сърце, и за миг затваря очи.
— Добре ли си, Ана? — понечвам да се изправя.
Тя клати глава.
— Никога вече няма да бъда добре. Ако знаех, че нещата ще се обърнат така, Кей, изобщо нямаше да разговарям с теб.
— Правила ли си записи на разговорите, водила ли си бележки? — пита Макгъвърн.
— Естествено, че не.
— Слава богу!
— Но ако поискат от мен да… — подхваща тя.
— Разбирам те, Ана — прекъсвам я. — Разбирам те. Станалото — станало. — Време е да кажа на Марино другата новина. Така и така сме подхванали неприятна тема, нека чуе всичко докрай. — Синът ти Роки… — изричам името, нищо повече.
Може би ми се иска да проверя дали Марино вече знае и това. Той се вцепенява.
— Какво синът ми?
— Както личи, ще защитава Шандон — пояснявам аз.
Лицето му става моравочервено, чак да се уплаши човек. За миг всички се умълчаваме. Марино не знае. После казва с твърд равен тон:
— Той ли няма да извърти такъв номер! Сигурно има пръст и в онова, което ти се случва на теб. Колкото и да е странно, ми мина през ума, че може би има нещо общо и с това, че Шандон се озова в Ричмънд.
— Защо реши така? — пита озадачена Макгъвърн.
— Защото си е момче мафиотче, ето защо. Няма да се учудя и ако познава татенцето — стария Шандон в Париж де, и потрива доволно ръце, че ми причинява главоболия.
— Крайно време е да разкажеш нещо за Роки — подканям го аз.
— В тая къща намира ли се бърбън? — обръща се той към Ана.
Тя става от канапето и излиза от хола.
— Не можеш да останеш тук, лельо Кей — прошепва припряно Луси.
— Не можеш да разговаряш с нея, Кей — добавя Макгъвърн.
Не им отговарям. Прави са, разбира се. Сега за капак изгубих и една приятелка.
— Каза ли й нещо? — пита Марино с до болка познатия обвинителен тон.
— Казах й само, че светът е по-добър без Даян Брей — отговарям аз. — С други думи, всъщност й казах, че се радвам, задето оная е мъртва.
— Радват се всички, които са я познавали — натъртва Марино. — На драго сърце ще го потвърдя и пред пикливия разширен състав на съдебните заседатели.
— Това няма да ти помогне особено, макар и да не означава непременно, че си убила някого — обръща се към мен Макгъвърн.
— Хич даже няма да й помогне — тросва се Марино. — Дано само Ана не каже на Райтър, че злорадстваш, задето са пречукали Брей — промърморва вече на мен.
— Боже, колко нелепо е всичко — гласи отговорът ми.
— И да, и не — отсича Марино.
— Нямаш право да го обсъждаш с мен, Марино — предупреждавам го аз. — Не си търси белята.
— Чудо голямо, като си я търся! — маха той с ръка. — Знам, че не си убила оная проклета кучка. Но го погледни откъм другата страна. Имаше си неприятности с нея. Тя се опитваше да ти направи сечено, да те уволни. След смъртта на Бентън се държиш доста странно, най-малкото според хората, нали? Спречкахте се с Брей на оня паркинг! Според мълвата си й завиждала, че е важна клечка в полицията. Тя те изкарваше по-черна и от дявола и вечно недоволстваше от теб. Затова я пречукваш, и то така, че да лепнеш убийството на същия тип, видял сметката на Ким Луонг, а кой би могъл да го стори по-добре от теб, нали? Кой е по-способен от теб да извърши идеалното убийство, а? Имала си първа достъп до местопрестъплението — какво по-лесно от това да заличиш уликите. Би могла да пречукаш оная кучка, после да подхвърлиш по трупа косми на Върколака, дори да размениш пробите, взети за анализ, така че в лабораторията да попадне неговата ДНК. Ами това, че си взела улики от парижката морга и си ги донесла чак тук? Ами пробите от водата? Неприятно ми е да ти го кажа, но Райтър мисли, че си превъртяла. Освен това съм длъжен да добавя, че никога не си му била особено симпатична, понеже си е страхопъзльо и не обича силните жени. Ако трябва да съм докрай откровен, недолюбва и Ана. Колкото до Бъргър, нея направо не може да я гледа.
Мълчание.
— Дали няма да ми прати призовка и на мен? — изрича Луси.
20.
— Райтър те мисли и теб за луда — казва Марино на племенницата ми. — Единственото, за което сме на еднакво мнение.
— Възможно ли е Роки да се е забъркал с клана Шандон? — пита Макгъвърн и поглежда Марино. — В миналото де? Сериозно ли каза, че ти е минавало през ума?