— Не бива да пренебрегваме никоя хипотеза — пояснява Марино и пак се качва на стълбата, стиснал в ръка малка ножовка, твърде полезна на местопрестъпления като това, понеже е със закалени зъбци, които не са под ъгъл. С тях можеш да срежеш in situ, или на място, едно или друго, например различни детайли, первази, тръби, а в този случай — греди и подпори.
— Напоследък не ми е никак лесно — допълва госпожа Кифин. — Сама се оправям с всичко, мъжът ми е вечно на път.
— Какво работи? — питам я аз.
— Шофьор на камион към фирма „Овърланд Трансфър“.
Марино започва да сваля плочите на окачения таван около онези, за които са захванати болтовете.
— Сигурно рядко се свърта вкъщи — добавям аз.
Долната устна на жената потреперва почти незабележимо, в очите й се чете мъка.
— Само това оставаше, да е убийство. Божичко, съвсем ще закъсам.
— Докторке, нали нямаш нищо против да ми светиш? — провиква се Марино, който не откликва на внезапния порив на Кифин за съчувствие.
— Убийството вреди на мнозина, госпожо Кифин — вметвам аз и насочвам фенерчето към тавана, като отново придържам със здравата ръка стълбата. — Несправедливо си е някой да бъде убит. Такава е тъжната истина.
Марино започва да реже с ножовката, посипват се стърготини.
— Никой досега не ми е умирал в мотела — продължава да се вайка жената. — Не си представям какво по-ужасно може да ми се случи.
— Добре де — подвиква Марино през стърженето на ножовката, — заради шумотевицата работите може и да потръгнат.
Кифин го гледа на кръв.
— Не са ми притрябвали такива типове.
От снимките, които Станфийлд ми е показал, разпознавам мястото върху стената, където трупът е бил облегнат, и общо взето, добивам представа къде са намерили дрехите. Жертвата вероятно е била на леглото с ръце, завързани за въжето, което е било прихванато за болтовете. Мъжът е бил гол и сигурно е стоял на колене или дори е седял и само частично се е подпирал на стената. Но е бил почти като разпънат, устата му е била запушена и това му е пречело да диша. Задъхвал се е, опитвал се е да си поеме въздух, сърцето му е биело лудешки от страх и болка, докато той е гледал как неговият мъчител включва пистолета за смъкване на блажна боя и натиска бутона за топлия въздух. Никога не съм разбирала откъде се взима у човека това желание да измъчва другите. Знам първопричината, знам, че става въпрос за надмощие, за злоупотреба с властта в най-крайна форма. Не проумявам обаче откъде идват удовлетворението, оправданието, камо ли пък сексуалната наслада, която изпитват някои само защото причиняват болка на друго живо същество.
Централната ми нервна система се обажда и роптае, пулсът ми се ускорява. Под якето ме избива пот, макар и в стаята да е толкова студено, че виждаме дъха си.
— Госпожо Кифин — подхващам пак, докато Марино продължава да реже с ножовката. — Каква е тази отстъпка за бизнесмени точно по това време на годината?
Млъквам и гледам как върху лицето й преминава смущение. Жената не разбира накъде бия. Не вижда онова, което виждам аз. Дори не си представя ужаса, който се мъча да възстановя, както стоя насред долнопробния мотел с неговите затворнически матраци втора употреба.
— Защо е дошъл за цели пет дни точно в седмицата преди Коледа? — интересувам се аз. — Каза ли нещо, от което да се досетите защо е пристигнал, какво работи, откъде е? Вече споменахте, че според вас не е тукашен.
— Никога не подпитвам — тросва се Кифин и продължава да наблюдава Марино. — А сигурно не е зле да го правя. Някои са бъбриви, разказват повече, отколкото ти се слуша. Други пък държат да не им се бъркаш.
— С какво впечатление останахте от мъжа? — продължавам да я притискам.
— С какво ли? Господин Фъстъчков не го хареса.
— Кой е пък тоя господин Фъстъчков? — възкликва Марино и се пресяга да свали една от плочите, прихваната с болт за десетсантиметрова греда.
— Кучето. Сигурно сте го забелязали, когато дойдохте. Знам, странно е кучка, раждала толкова пъти, да носи мъжко име, но така я кръсти Зак. Та Господин Фъстъчков се скъса да лае, когато мъжът се появи на прага. Не смееше и да припари до него, настръхна цялото.
— Дали кучето не е лаело и не се е притеснило, защото някъде наблизо е имало и друг човек, когото не сте видели? — опитвам се да налучкам аз.
— Възможно е.