Отваря ни детектив Станфийлд, който ни поздравява разсеяно и шари с очи. Напрежението между него и Марино ги дели като стена.
— Съжалявам, че не успях да дойда в мотела — оповестява той троснато и се дръпва, за да ни направи път да влезем. — Появи се нещо друго. Сами ще видите след малко — обещава ни.
Облечен е в сив кадифен панталон и дебел вълнен пуловер и избягва погледа ми.
Дали защото се досеща какво си мисля за него, задето се е раздрънкал пред зет си, депутата Динуиди? Или по друга причина? Изведнъж ми хрумва: може би знае, че ме разследват за убийство. Опитвам се да не мисля за това. Безпредметно е да се притеснявам точно сега.
— Всички са горе — казва Станфийлд и ние тръгваме подире му.
— Кои са тия всички? — пита го Марино.
Стъпваме безшумно по дебелия килим. Станфийлд продължава да върви нагоре. Не се обръща, не спира и когато отговаря:
— Хора от Службата за спиртни напитки и огнестрелно оръжие и от ФБР.
Забелязвам върху стената отляво на стълбата снимки в рамки и поспирам да ги разгледам — разпознавам Мич Барбоса, ухилен до уши сред компания почерпени хора в някакво заведение, на друга от снимките се е показал през прозореца на тежкотоварен камион. На трета се пече по изрязан бански на тропически плаж, вероятно на Хавайските острови. Държи чаша с някакво питие и вдига наздравица за човека с фотоапарата. На други от снимките е с красива жена, може би приятелката, с която е живял. По средата на стълбището има площадка, където е прозорецът с подпряната на стъклото въдица.
Спирам, обзета от странно чувство, докато разглеждам, без да пипам, въдицата от фибростъкло марка „Шекспир“ и макарата „Шимано“. Към кордата са прикачени кукичка и тежести, на килима до дръжката на въдицата е оставен малък пластмасов съд. Наблизо, сякаш забравени от някого, влязъл в къщата, се въргалят две празни бутилки от бира „Роулинг Рок“, нов пакет пури „Типарийо“ и дребни монети. Марино се обръща да види какво правя. Отивам при него в горния край на стълбата и двамата влизаме в ярко осветен хол, обзаведен пестеливо с мебели с красив съвременен дизайн и индиански килими.
— Кога за последно си ходил за риба? — питам аз Марино.
— За сладководна — доста отдавна — отвръща той. — Сега тук не е време за риба.
— Точно така.
Млъквам, разпознала един от тримата души, застанали при панорамния прозорец на хола. Сърцето ми подскача, когато познатата чернокоса глава се обръща и в миг аз се озовавам лице в лице с Джей Тали. Той не се усмихва, очите му ме пронизват като остри стрели. Марино издава тих звук, сякаш стене мъничък недоразвит звяр. Така ми дава да разбера, че Джей е последният човек, когото иска да вижда. Вторият мъж е в костюм и вратовръзка, млад е и прилича на латиноамериканец, а когато се навежда да остави чашата с кафето, сакото му се разтваря и аз виждам кобур с пистолет голям калибър.
Третият човек в стаята е жена. Не изглежда сломена и объркана, както приляга на някого, чийто любим току-що е бил убит. Да, разстроена е. Но сдържа чувствата си и аз забелязвам, че очите й блестят гневно и тя е стиснала зъби. Виждала съм този израз върху лицето на Луси, на Марино и на други, покрусени, когато се е случило нещо лошо на хора, на които държат. Ченгета. Стане ли нещо с колегите им, те посрещат това в духа на „око за око“. Веднага се досещам, че приятелката на Мич Барбоса е от органите на реда и вероятно работи под прикритие. За броени минути сценарият се е променил из корен.
— Това е Бънк Прует от ФБР — заема се с представянето Станфийлд. — Джей Тали от Службата за огнестрелно оръжие. — Джей се ръкува с мен, сякаш ме вижда за пръв път. — И Джилисън Макинтайър. — Тя се здрависва хладно, но енергично. — Госпожица Макинтайър също работи в Службата за огнестрелно оръжие.
Намираме столове и ги подреждаме така, че докато говорим, да се виждаме. Във въздуха витае напрежение. Зареден е с гняв — една искра, и ще пламне. Настроението ми е познато. Виждала съм го много пъти — подир убийството на поредния полицай. След като е подредил сцената, Станфийлд се изнизва зад завесата на начупеното мълчание. Съвсем в стила на ФБР Бънк Прует поема нещата в свои ръце.