— Смятате, че някой е надушил Мич? — пита Марино Прует. — И че лошите са решили да го очистят ли?
— В такъв случай защо и Матос е мъртъв? — обажда се Джей. — Освен това, доколкото разбрах, Матос е умрял пръв, нали така? — Той поглежда към мен. — Намерен е мъртъв при наистина странни обстоятелства в мотел по-надолу по пътя. После на другия ден трупът на Мич е изхвърлен в Ричмънд. Пък и Матос не е случаен човек. Не виждам какво търси тук — дори и някой да е разкрил Мич, няма да наема кръволок като Матос. Пращат го да очиства само едра плячка в могъщите престъпни кланове, типове, до които трудно ще се добереш, понеже ги пазят въоръжени до зъби мутри.
— За кого работи Матос? — интересува се Марино. — Знаем ли?
— Работи, за който му плати — уточнява Прует.
— Кръстосва напред-назад, целия свят е обиколил — допълва Джей. — Южна Америка, Европа, Щатите. Не е свързан с никоя престъпна групировка или клан, вълк единак е. Ако искаш да очистиш някого, наемаш Матос.
— Значи някой го е наел да дойде тук — заключавам аз.
— Очевидно да — съгласява се с мен Джей. — Надали е дошъл да разглежда Джеймстаун или коледната украса в Уилямсбърг.
— Знаем и че не той е убил Мич Барбоса — допълва Марино. — Матос е бил мъртъв и е лежал на масата на докторката още преди Мич да излезе, за да потича за здраве.
Всички в стаята кимат. Станфийлд си чисти нокътя. Зареял се е някъде в пространството, личи си, че му е страшно неудобно. Току бърше потта по челото си, сетне прокарва пръсти по панталона си. Марино моли Джилисън Макинтайър да ни разкаже какво точно се е случило.
— Мич обича да тича, преди да обядва — подхваща тя. — Излезе някъде по пладне и не се върна. Това беше вчера. Към два тръгнах да го търся с колата и понеже от него нямаше ни вест, ни кост, звъннах в полицията, и разбира се, на нашите. На Службата за огнестрелно оръжие и на ФБР. Дойдоха и агенти, които се включиха в издирването. Нищо. Знаем, че са го забелязали в района на юридическия факултет.
— На „Маршал-Уайт“ ли? — питам, както си водя бележки.
— Да, в университета „Уилям и Мери“. Мич обикновено тичаше все по един и същи път, от тук покрай шосе номер пет, сетне по Франсис стрийт до Саут Хенри, след това се връщаше. Бягаше към час — час и нещо.
— Знаете ли как е бил облечен и дали е носел у себе си нещо? — продължавам с въпросите.
— Червен анцуг и яке. Сиво. И кобур. Не ходеше никъде без кобура.
— Имаше ли оръжие в него? — включва се и Марино.
Младата жена кима и преглъща тежко с изопнато лице.
— Пистолет, пари, клетъчен телефон. Ключовете от къщи.
— Когато намерихме трупа, нямаше яке — уведомява я Марино. — Нито кобур. Опишете ключа.
— Ключовете — поправя го тя. — Носеше на метална халка ключа от тук, от къщата и ключа от колата.
— Какъв е ключът от къщата? — питам аз и усещам, че Джей се е вторачил в мен.
— Най-обикновен, от месинг.
— В джоба на шортите имаше ключ от неръждаема стомана — пояснявам. — Върху него с флумастер бе написано числото двеста трийсет и три.
Агент Макинтайър се свъсва. Не е виждала такъв ключ.
— Странно. Нямам представа откъде се е взел — възкликва жената.
— Значи са отвели някъде Мич — предполага Марино. — Вързали са го, запушили са му устата, изтезавали са го, после са го откарали в Ричмънд и са го изхвърлили на улицата в един от китните ни квартали — Мосби Корт.
— Там навъртат ли се наркопласьори? — интересува се Прует.
— Колкото щеш. В такива квартали кипи бурна стопанска дейност. Оръжие и дрога. — Марино си познава на пръсти територията. — Но местенца като Мосби Корт си имат и друго предимство — никой не вижда нищо. Решил си да изхвърлиш труп, няма значение, че гъмжи от народ. Всички до един получават временна слепота, амнезия.
— Значи го е извършил човек, който познава Ричмънд — излага най-сетне мнението си и Станфийлд.
Макинтайър гледа с разширени очи. Стъписана е.
— Не знаех, че са го изтезавали — казва тя на мен.
Професионалното й самообладание се разклаща досущ дърво, което — аха — и ще падне.
Описвам изгарянията по трупа на Барбоса, а също — най-подробно — и на Матос. Споменавам как личи, че устите им са били запушени, а ръцете — вързани, а Марино разказва за болтовете по тавана на мотелската стая. Всички в помещението добиват представа. Вече са наясно какво са изживели двамата мъже. Натрапва се мисълта, че са ги убили едни и същи хора или човек. Това обаче не ни разкрива кои са те и защо са го извършили. Не знаем и къде са отвлекли Барбоса, на мен обаче ми хрумва нещо.