Никой не оспорва предположението на Марино. Сега-засега то е единственото, в което има някаква логика.
— Покрай това отново се връщаме на въпроса какво е търсел тук Матос — отбелязва Прует.
Поглеждам към Станфийлд. Той се е отдръпнал от разговора. Пребледнял е. Мести очи към мен и начаса ги извръща. Навлажнява устни, кашля няколко пъти.
— Детектив Станфийлд — чувствам се длъжна да кажа пред всички. — За бога, не споменавайте нищо на зет си. — В очите му блясва гняв. Унизила съм го — чудо голямо! — Много ви моля — добавям аз.
— Искате ли да знаете истината? — сопва се той ядно. — Не ме забърквайте в това. — Става бавно и като примигва, оглежда с пламнали очи стаята. — Не знам за какво говорите, но не искам да ме забърквате, чухте ли. Вие от федералните служби вече сте се заели със случая — ваш е. Но без мен! — кима той. — Чухте ме много добре! Без мен.
За наше изумление детектив Станфийлд се свлича на земята. Пада толкова тежко, че помещението се разтриса. Скачам като попарена. Слава богу, диша! Пулсът му е много ускорен, но Станфийлд не е получил сърдечен пристъп, нищо не застрашава живота му. Просто е припаднал. Опипвам главата му — да не би да се е наранил. Няма му нищо. Малко по малко той се съвзема. Ние с Марино му помагаме да се изправи и го отвеждаме да легне на канапето. Подлагам му под главата няколко възглавници. Той е преди всичко притеснен, и то много.
— Захарна болест ли имате, детектив Станфийлд? — питам го аз. — Или болно сърце?
— Дайте ми кола или нещо друго и ще ми мине — отвръща той изнемощял.
Ставам и се отправям към кухнята.
— Чакайте да видим какво мога да ви предложа — казвам аз, сякаш съм си у дома.
Вадя от хладилника портокалов сок. В едно от чекмеджетата намирам течен шоколад и гребвам с голяма лъжица. Докато търся хартиени салфетки, мярвам при тестера флаконче с лекарство по рецепта. Върху етикета е написано името на Мич Барбоса. Взимал е антидепресант — прозак. Връщам се в хола и го споменавам на Макинтайър, а тя обяснява, че Барбоса е почнал да взима прозака преди няколко месеца, понеже страдал от повишена тревожност и депресии, които, както допълва жената, отдавал на работата под прикритие и стреса.
— Виж ти! — е единственото, което Марино има да каже.
— Спомена, че оттук се връщаш в мотела — обръща се Джей към него.
— Да, Вандър ще провери дали ще извадим късмет с отпечатъците.
— Отпечатъци ли? — прошепва Станфийлд, както лежи.
— Божичко, Станфийлд! — мърмори отчаян Марино. — Какво са ви учили в тая полицейска школа? Или благодарение на оня никаквец, зет ти, си взел няколко курса наведнъж?
— Точно така, зет ми е никаквец, ако искате да знаете истината — изрича следователят толкова жално и искрено, че всички се засмиваме. Той се понадига на възглавниците. — И ти си права — поглежда Станфийлд към мен. — Не биваше да му казвам за следствието. Но от тук нататък ще мълча като гроб, защото каквото и да му кажа, той го обръща на политика. Не аз, а зет ми си измисли всички ония дивотии за Джеймстаун.
Прует бърчи чело.
— Какви дивотии за Джеймстаун?
— Как какви? За разкопките и пищните тържества, които щатът подготвя. Ако трябва да съм пределно откровен, Динуиди е точно толкова индианец, колкото и аз. Откъде си ги измисли тия бабини деветини, че бил потомък на вожда Похатан! Умът ми не го побира!
Очите му блестят презрително. Той вероятно мрази зет си.
— Мич наистина има във вените си индианска кръв — съобщава мрачно Макинтайър. — По линия на майка си е потомък на коренните жители на Америка.
— Божичко, дано само не надушат вестниците! — шушука Марино на Станфийлд, понеже явно не вярва, че следователят ще си държи езика зад зъбите. — Вече си имаме един обратен, сега за капак се появява и индианец. Бре, бре, бре! — клати той глава. — В никакъв случай не бива да допускаме тук да се замесва политиката, не бива да допускаме това да се разчува, сериозно ви говоря. — Вторачва се право в Станфийлд, после и в Джей. — Защото знаете ли? Нямаме право да говорим какво според нас се случва. Нямаме право да говорим за голямата операция. И че Мич е бил внедрен агент на ФБР. И че по някакъв заобиколен начин Шандон също има пръст в ставащото. Ако всички почнат да приказват, че хомосексуалистите си разчистват сметките и престъпленията са извършени от омраза, просто не знам как ще се измъкнем. Все пак нямаме право да кажем истината.