— Не съм съгласен — възразява Джей. — Още не знам със сигурност защо точно са извършени убийствата. Не мога да приема например, че Матос, а сега и Барбоса не са свързани с незаконната търговия на оръжие. И съм повече от убеден, че убийствата са свързани.
Никой не му противоречи. Убийствата са извършени по сходен начин, почти сигурно е, че са свързани и дори, че са извършени от едно и също лице или лица.
— Не мога да изключа напълно и възможността това да са престъпления, извършени от омраза — продължава Джей. — Обратен. Индианец — свива той рамене. — Изтезанията, общо взето, са израз на омраза. Има ли наранявания по гениталиите? — обръща се Джей към мен.
— Не — издържам аз на погледа му.
Странно ми е, че някога сме били близки, странно ми е да гледам пълните му устни и изящните ръце и да си спомням допира им. Докато се разхождахме по улиците на Париж, хората се обръщаха и го заглеждаха.
— Хмм — проточва той. — Това според мен е интересно и важно. Не съм психиатър криминалист, разбира се, но както личи, при престъпленията от омраза извършителите рядко нараняват гениталиите на жертвата.
Марино го гледа невярващо, с уста, отворена в неприкрито презрение.
— Защото въпросните извършители обикновено са простаци хомофоби и последното нещо, което ще докоснат, са гениталиите на убития — допълва Джей.
— Ако наистина смятате да се впускате в такива догадки — тросва се вкиснат Марино, — дайте да сложим в кюпа и Шандон. И той не се докосва до гениталиите на жертвите. Така де, дори не им смъква гащите, само им хапе лицата и гърдите и ги скъсва от бой. А от кръста надолу е свалял само обувките и чорапите и е ръфал ходилата. Защо? Страхувал се е негодникът му с негодник от женските гениталии, понеже неговите са уродливи, както и цялото му тяло. — Марино се взира в лицата около себе си. — Хубавото на това, че го тикнахме на топло, е, че така успяхме да го поогледаме. Нали? И знаете ли? Нашето приятелче си няма пишка. Или по-скоро онова, което има, не може да се нарече пишка.
Сега вече Станфийлд седи, изправил гръб на канапето, и гледа с разширени от изумление очи.
— Ще дойда с вас до мотела — казва Джей на Марино.
Марино се изправя и поглежда през прозореца.
— Къде ли се запиля тоя Вандър? — възкликва той.
Открива го по клетъчния телефон и след няколко минути отиваме да го посрещнем на паркинга. Джей тръгва с мен. Усещам, че изгаря от желание да си поприказва с мен, да стигнем до единодушие. В този смисъл се държи като жена. Иска да си излее душата, да изглади положението, да сложи край на връзката ни или да я поднови, така че пак да ми се качи на главата и да ме разиграва. Аз обаче нямам такива намерения.
— Ще ми отделиш ли минутка, Кей? — пита той на паркинга.
Спирам и го гледам, като междувременно си закопчавам якето. Усещам, че Марино ни наблюдава, докато вади от багажника на джипа торбите и бебешката количка и ги прехвърля в автомобила на Вандър.
— Знам, не е никак приятно, но дали няма начин да улесним нещата? Все пак се налага да работим заедно — подхваща Джей.
— Може би е трябвало да помислиш за това, преди да разкажеш на Джейми Бъргър всичко до най-малките подробности — сопвам му се аз.
— Не съм казал нищо срещу теб — гледа ме той втренчено.
— Точно така.
— Тя съвсем естествено ми задаваше въпроси. Просто си вършеше работата.
Не му вярвам. Това ми е основният проблем с Джей Тали. Нямам му доверие и сега съжалявам, че изобщо някога съм му се доверявала.
— Странна работа — отбелязвам. — Започнали са да подпитват за мен още преди убийството на Даян Брей. Точно по времето, когато бях с теб в Париж.
Лицето му помръква. Върху него се изписва гняв, Джей не успява да го прикрие.
— Страдаш от мания за преследване, Кей — казва ми той.
— Прав си — отвръщам. — Абсолютно прав, Джей.
25.
Никога досега не съм карала джипа на Марино и при други, по-спокойни обстоятелства сценарият вероятно щеше да ми се стори смехотворен. Дребничка съм на ръст, висока съм, има-няма, сто и шейсет сантиметра, не съм по крайностите и изхвърлянията. Нося дънки, но не и днес. Смятам, че се обличам както приляга на шеф на такава голяма служба и на юрист: най-често в костюм с пола или в мек панталон и сако, освен ако не ходя на оглед на местопрестъпление. Руса съм, подстригвам се късо, старая се винаги да съм с прическа, не прекалявам с грима, не наблягам и на бижутата, ако не се броят часовникът и пръстенът с печата. Нямам и една-едничка татуировка. Не съм от жените, които ще се впуснат да карат някакви чудовищни мъжкарски джипове, тъмносини, с хромирани кални джанти, със скенер и огромни, поклащащи се антени към двупосочната радиостанция и транзистора.