Поемам на запад по шейсет и четвърто шосе, за да се върна по-бързо в Ричмънд, и внимавам как карам, понеже не е шега работа да управляваш с една ръка джип с подобни габарити. Никога не съм изживявала такава Коледа и това ме потиска все повече. Обикновено вече съм заредила хладилника и фризера, приготвила съм сосовете и супите, украсила съм къщата. Чувствам се напълно бездомна и чужда и докато пътувам с джипа на Марино по междущатската магистрала, изведнъж ми хрумва, че дори не знам къде ще спя довечера. Сигурно у Ана, но се притеснявам от неизбежния хлад помежду ни. Сутринта дори не я видях — внезапно ме връхлитат усещане за безпомощност и самота, които сякаш ме притискат надолу към седалката. Звънвам по пейджъра на Луси.
— Трябва утре да се прибера вкъщи — казвам й по телефона.
— Дали да не дойдеш при мен и Тиюн в хотела? — предлага тя.
— По-добре вие двете да се пренесете при мен.
Трудно ми е да споделя, че имам нужда от тях, но какво да се прави, такава е голата истина. По ред причини.
— Кога да дойдем?
— Сутринта ще отпразнуваме заедно Коледата.
— Значи рано.
На Коледа Луси никога не се е будела по-късно от шест сутринта.
— Ще стана и ще отидем вкъщи — казвам й.
Двайсет и четвърти декември. Дните са възможно най-къси, ще мине доста време, докато светлината отново измести мрака и разсее тежките ми тревожни настроения. Вече се е мръкнало, когато стигам в центъра на Ричмънд. В шест и пет спирам пред къщата на Ана и заварвам Бъргър, която ме чака в спортния мерцедес с включени фарове, разсейващи мрака. Автомобила на Ана го няма. Тя не си е у дома. И аз не знам защо, но това съвсем ме изважда от релси, може би защото подозирам, че Ана е разбрала отнякъде как Бъргър ще мине да ме вземе оттук и е предпочела да се махне от къщата. Покрай това се сещам, че Ана е разговаряла с някои хора и някой ден може би ще бъде принудена да разкрие какво съм й разказала в дома й, когато съм била най-уязвима.
Бъргър слиза от мерцедеса точно когато аз отварям вратата на джипа — и да е стъписана от средството ми на придвижване, не го показва с нищо.
— Ще вземете ли нещо от къщата, преди да потеглим? — пита ме тя.
— Няма да се бавя — отвръщам. — Доктор Зенър тук ли беше, когато дойдохте?
Усещам как прокурорката застава нащрек.
— Пристигнах минути преди вас.
Увърта, мисля си, докато се качвам по стълбището пред входната врата. Отключвам и щраквам алармата. Антрето тъне в мрак, големият полилей и коледните лампички не светят. Драсвам на Ана бележка и й благодаря за приятелството и гостоприемството. Обяснявам, че смятам утре да се прибера и съм сигурна, че тя ще ме разбере. Искам най-вече да знае, че не й се сърдя и си давам сметка как и тя, точно както и аз, е станала жертва на обстоятелствата. Казвам „обстоятелства“, понеже вече не съм сигурна кой точно е опрял дулото в главата на Ана и й нарежда да разкрива онова, което съм й доверила. Роки Каджиано вероятно е следващият на опашката, освен ако не ми предявят обвинение. Сторят ли го, вече няма да съм в състояние да влияя върху хода на процеса срещу Шандон. Оставям бележката върху безупречно оправеното легло на Ана в стил Бидермайер. После се качвам в автомобила на Бъргър и захващам да й разказвам как е минал денят в окръг Джеймс Сити, за изоставения багаж в къмпинга и за дългите белезникави косми. Тя ме слуша съсредоточено, както кара — ориентира се бързо, сякаш цял живот е живяла в Ричмънд.
— Можем ли да докажем, че космите са на Шандон? — пита ме накрая. — Ако както обикновено няма корени? Космите, намерени на местопрестъпленията, са без корени, нали? На вашите местопрестъпления де. Луонг и Брей.
— Бяха без корени — потвърждавам, жегната, задето Бъргър е натъртила на моите престъпления. Те не са мои, възразявам наум. — Космите са окапали, затова са без корени — обяснявам на прокурорката. — Но и с такива косми можем да направим митохондриален анализ на ДНК. Значи отговорът е „да“ — можем да установим със сигурност, че космите от къмпинга са негови.
— Обяснете ми, ако обичате — моли Бъргър. — Не разбирам какво ще рече „митохондриален анализ на ДНК“. Не съм експерт по косата, особено по коса като неговата.