Темата за ДНК-то не е от лесните. На повечето хора им е трудно да проумеят как така животът може да се обясни и на молекулярно равнище, пък и това не ги занимава особено. Полицаите и прокурорите се радват, че ДНК е способна на толкова много неща. Но не обичат да говорят за това в научна светлина. Малцина го разбират. Както гласи един стар виц, повечето хора дори не могат да напишат „ДНК“. Обяснявам, че има ДНК на ядрото, когато разполагаме с клетки с ядра, каквито се срещат в кръвта, тъканите, семенната течност и корените на косата. ДНК на ядрото се наследява по линия и на двамата родители, така че, разполагаме ли с ДНК на ядрото, имаме в известен смисъл цялостен портрет на човека, който можем да сравняваме с биологичните образци, оставени от него например на друго местопрестъпление.
— Можем ли просто да сравним космите от къмпинга с космите, останали от Шандон на другите местопрестъпления? — интересува се прокурорката.
— Не можем да разчитаме на успех — отговарям аз. — В този случай и да направим микроскопски анализ, той няма да ни даде много, понеже космите са без пигмент. Най-много да докажем, че морфологично едните косми са еднакви или сходни с другите.
— А това няма да убеди съдебните заседатели — разсъждава Бъргър на глас.
— Ни най-малко.
— Но ако не направим микроскопско сравнение, защитата ще викне: „Защо сте го пропуснали?“ — допълва прокурорката.
— Щом искате, ще ги сравним с микроскоп.
— Да, космите по трупа на Сюзан Плес и другите от случаите, които разследвате вие.
— Щом искате — повтарям аз.
— Обяснете ми за космите без корени. При тях какво става с ДНК-то?
Разказвам, че митохондриалната ДНК се намира в стените на клетките, а не в ядрото, което ще рече, че това е антропологичната ДНК на космите, ноктите, зъбите и костите. Митохондриалната ДНК, това са молекулите, от които сме изградени, нашият хоросан и камък. Все пак приложението й е ограничено, понеже митохондриалната ДНК се наследява само по майчина линия. Използвам сравнението с яйцето. Представете си, че митохондриалната ДНК е белтъкът, а ДНК на ядрото — жълтъкът. Няма как да сравните едното с другото. Но ако разполагате с ДНК от кръвта, имате цялото яйце и сте в състояние да сравнявате митохондриално с митохондриално: белтък с белтък. Разполагаме с кръв, защото Шандон е задържан под стража. Докато е в болницата, трябва да даде кръв за изследване. Имаме пълния му ДНК профил и можем да сравним митохондриалната ДНК на намерените косми с митохондриалната ДНК в кръвната проба.
Бъргър слуша, без да ме прекъсва. Явно разбира какво й обяснявам. Както обикновено не си записва. Пита ме:
— А оставил ли е косми и във вашата къща?
— Не знам какво е намерила полицията.
— След като косата му капе, значи все са останали косми или в къщата, или най-малкото в преспите по двора, докато се е мятал от болка.
— Логично е — съгласявам се аз с нея.
— Напоследък чета за върколаците — прехвърля се прокурорката на следващата тема. — Очевидно е имало хора, които наистина са се мислели за върколаци или са опитвали какво ли не, само и само да станат такива. Черна магия, вещерство. Сатанински култове. Хапели са околните. Пиели са кръв. Как смятате, дали Шандон наистина се мисли за loup-garou? За върколак де. Може би дори му се иска да е такъв?
— Така ще го обявят за невменяем и няма да го осъдят — отговарям аз — отдавна съм наясно, че адвокатът му ще разчита тъкмо на това.
— В началото на шестнайсети век в Унгария е живяла графиня Елизабет Батори-Надаши, известна и като Кървавата графиня — продължава нататък Бъргър. — Според преданието е изтезавала и умъртвила към шестстотин млади жени. Къпела се в кръвта им, понеже вярвала, че така ще остане вечно млада и ще се запази красива. Чували ли сте за нея?
— Съвсем бегло.
— Пак според преданието държала младите жени в своя зандан, угоявала ги, източвала им кръвта и се къпела в нея, а после карала други затворнички да я лижат, понеже кърпите й били жулели кожата. Разтърквала се от глава до пети с кръв — разсъждава на глас прокурорката. — Но в тези предания е пропуснато очевидното. Сексуалната съставка — добавя тя сухо. — Убийства, извършени от похот. Дори и извършителят им наистина да е вярвал във вълшебната сила на кръвта, тук пак става въпрос за надмощие и секс, независимо дали си красива графиня или урод по рождение, израсъл на остров Сен Луи.
Завиваме по Кентърбъри Роуд и навлизаме в залесения богаташки квартал Уиндзор Фармс, където живееше Даян Брей. Къщата й се пада в самия край и е отделена със зид от шумната магистрала за центъра на града.