— Искате ли съвет от мен? — поглежда ме прокурорката.
— Винаги съм готова да изслушам другите.
— Първо, медиите все ще научат отнякъде. Знаете го. На ваше място щях да ги изпреваря и да дам пресконференция. Незабавно. Добрата новина е, че не са ви уволнили. Не сте изгубили подкрепата на хората, които имат власт над професионалния ви живот. А това си е цяло чудо! В такива случаи политиците обикновено се изпокриват в миша дупка, добре че губернаторът има много високо мнение за вас. Не вярва, че сте убили Даян Брей. Ако го заяви на всеослушание, не ви застрашава нищо, освен ако разширеният състав не избърза и не ви предяви обвинение.
— Обсъждали ли сте го с губернатора Мичъл? — питам я аз.
— В миналото сме се срещали. Познаваме се. Докато той беше главен прокурор, сме работили заедно по един случай.
— Да, знам — натъртвам, пък и не я питах това.
Мълчание. Бъргър се е вторачила в къщата на Брей. Вътре е тъмно и аз напомням, че Шандон обикновено развърта крушката на верандата или издърпва жиците. Жертвата отваря вратата, а убиецът се спотайва в тъмното.
— Бих искала да чуя мнението ви — казва след това прокурорката. — Убедена съм, че имате мнение. Все пак сте много наблюдателна, опитна следователка — натъртва тя. — Знаете и какво е направил с вас Шандон, познавате почерка му както никой друг.
Сепвам се, когато Бъргър ми напомня как Шандон ми се е нахвърлил. Тя просто си върши работата, но се чувствам обидена от възгрубата й обективност. Объркана съм и от уклончивостта й. Неприятно ми е, че тъкмо тя решава какво ще обсъждаме и кога, и колко. Не мога да се сдържа. И аз съм човек. След всичко, което съм изживяла, ми се иска Бъргър да прояви към мен поне намек на съчувствие.
— Сутринта някой се обади в моргата и се представи като Бентън Уесли — казвам уж между другото. — Някакви вести от Роки Каджиано? Какво ли крои?
От гнева и страха гласът ми звучи пискливо.
— Засега можем да не се притесняваме от него — заявява Бъргър така, сякаш е повече от сигурна. — В стила му е да се спотайва. Но няма да се изненадам, ако пак прибегне до старите си номера. Тормоз. Следене. Ако не друго, то колкото да ни сплаши и притисне до стената. Мен ако питате, няма да имате пряка връзка с Роки, дори няма да го зърнете и отдалеч, докато не наближи датата, за когато ще бъде насрочено делото. Ако изобщо го видите някога. Такъв си е, негодникът му с негодник. През цялото време дърпа конците зад кулисите.
Двете мълчим. Прокурорката изчаква да сваля гарда.
— Добре де, моето мнение или предположение — казвам аз накрая. — Нали това искате?
— Да, искам това. От нас двете би излязъл страхотен екип.
Бъргър намеква за втория окръжен прокурор, който й помага по време на процес. Или току-що ми е направила комплимент, или ми се подиграва.
— Даян Брей имаше приятелка, която я е посещавала доста често — правя аз първата стъпка, с която излизам от свои води. — Детектив Андерсън. Беше хлътнала по Брей. А тя я разиграваше като малко пале, поне с такова впечатление съм останала. Според мен не е изключено Шандон да е следил Брей и да е събирал сведения за нея. Виждал е как Андерсън идва и си отива. Вечерта на убийството е изчакал Андерсън да си тръгне от къщата… — Поглеждам нататък. — Та е изчакал и незабавно е отишъл да отвие крушката на верандата, после е почукал на вратата. Брей е решила, че Андерсън се е върнала, за да продължат разправията или да се сдобрят.
— Защото са се карали. Често — продължава Бъргър разказа.
— По всичко изглежда, че връзката им е била доста бурна — навлизам още по-навътре в забранената територия. Нямам право да се занимавам с тази част от разследването, но въпреки това продължавам: — И преди Андерсън си е тръгвала разярена, а после се е връщала — добавям.
— След като трупът е бил открит, вие сте присъствали на разпита на Андерсън.
Бъргър знае това. Някой й е казал. Вероятно Марино.
— Да, присъствах.
— И какво е станало оная вечер, докато Андерсън е ядяла пица и е пиела бира у Брей?