— Счепкали са се нещо, така поне твърди Андерсън. Тя се разсърдила и си тръгнала, а малко след това се почукало на вратата. Точно както чукала Андерсън. Шандон е почукал точно като нея, както при мен се представи за полицай.
— Покажете ми — гледа ме Бъргър.
Чукам по конзолата между предните седалки. Три пъти, силно.
— Така ли е чукала Андерсън по вратата? Защо не е използвала звънеца? — интересува се Бъргър.
— Доста време работите с ченгета, знаете, че те рядко посягат към звънеца. Свикнали са с квартали, където звънците, ако изобщо ги има, обикновено не работят.
— Интересно, защо ли Андерсън не се е върнала? — отбелязва прокурорката. — Ами ако се беше върнала? Как мислите, дали Шандон е разбрал отнякъде, че оная вечер тя няма да се върне.
— И аз съм се питала.
— Дали просто не е доловил нещо в поведението й, когато е излязла? Или може би вече не се е владеел и не е могъл да се спре? — разсъждава на глас Бъргър. — Може би похотта е надделяла над страха, че някой ще го завари.
— Не е изключено да е забелязал и друго — доста важно — вметвам аз. — Андерсън не е имала ключ от къщата на Брей. Тя й е отваряла.
— Да, но на другата заран, когато Андерсън се е върнала и е открила трупа, вратата не е била заключена, нали така?
— Това не означава, че не е било заключено, когато Шандон е влязъл вътре и е нападнал Брей. Докато е убивал Ким Луонг, е сложил табелата „Затворено“ и е заключил вратата на бакалията.
— Но не знаем със сигурност, дали когато е влязъл у Брей, е заключил след себе си — повтаря пак прокурорката.
— Лично аз не го знам със сигурност.
— Може и да не е заключил — продължава Бъргър. — Може да е нахълтал и да е започнала гонитба. Отключено е през цялото време, докато Шандон осакатява в спалнята трупа.
— Това би означавало, че не се е владеел и се е излагал на огромна опасност — натъртвам аз.
— Хм. Не искам да се впускаме в догадки дали се е владеел — казва сякаш на себе си Бъргър.
— Да не се владее, не означава, че е невменяем — напомням й аз. — Който убива — освен при самозащита — не се владее.
— Вярно си е, признавам — кима прокурорката. — И така, Брей отваря вратата, лампата не свети и Шандон не се вижда в тъмното.
— Точно това е направил и с доктор Щван в Париж — обяснявам й аз. — И там няколко жени са убити по същия начин, в някои от случаите Шандон дори е оставял до труповете бележки.
— Точно оттам идва прозвището Loup-garou — вметва прокурорката.
— Написал е името и върху кашон вътре в товарния контейнер, където беше намерен трупът — трупът на брат му Тома де — уточнявам аз. — Започнал е да оставя бележки, на които се представя като Върколака, именно при първите убийства в Париж. Една вечер отишъл у доктор Щван, не знаел, че мъжът й лежи болен вкъщи. Той работи вечер, главен готвач е в един ресторант, онзи път обаче непредвидено си останал у дома, и слава богу! Доктор Щван отваря вратата. Когато чува от другата стая мъжа й, Шандон хуква да бяга.
— Тя успяла ли е да го разгледа добре?
— Според мен не — припомням онова, което ми е казала доктор Щван. — Било е тъмно. Тя е останала с впечатлението, че мъжът е облечен изрядно, в дълго тъмно палто, бил е с шал, бил е пъхнал ръце в джобовете си. Говорел изискано, държал се много възпитано, използвал хитрост — оплакал се, че колата му се е повредила, и обяснил, че иска да се обади по телефона. После, щом разбрал, че жената не е сама, си плюл на петите.
— А тя запомнила ли е още нещо?
— Миризмата. Миришел на мръсно мокро псе.
При тези думи Бъргър издава странен звук. Вече започвам да я опознавам: ако някоя подробност й се стори особено странна или отблъскваща, прокурорката всмуква бузи и писука дрезгаво като пиле.
— Значи Шандон се опитва да посегне на главния съдебен лекар там, после идва тук и прави същото. Посяга на вас — натъртва тя. — Защо?
Обърнала се е леко към мен, подпряла се е с лакът върху волана и ме гледа в лицето.
— Защо? — повтарям, сякаш това е въпрос, на който изобщо не мога да отговоря, а тя не бива да ми задава. — Не е зле някой да ми каже.
Пак усещам как пламвам от гняв.
— Обмислил е всичко — отвръща прокурорката. — Невменяемите не подготвят толкова старателно своите престъпления. А той се е нацелил в главния съдебен лекар в Париж, после и тук. И двете сте жени. И двете сте правили аутопсиите на неговите жертви и в известен смисъл сте близки с него, колкото и цинично да звучи. Може би по-близки, отколкото, да речем, една любовница, понеже вие, така да се каже, наблюдавате. Виждате по труповете къде е докосвал и удрял. Докосвате се до тялото, което е пипал и той. В известен смисъл сте го наблюдавали как се люби с тези жени, понеже Жан-Батист Шандон се люби именно така.