— Отблъскваща мисъл.
Психологическото й тълкуване ме обижда лично.
— Модел. План. В който няма нищо случайно. Изключително важно е да разчетем този модел, Кей. При това без лично отвращение и притеснения. — Известно време тя мълчи. — Трябва да го възприемате безпристрастно. Не можете да си позволите да се оставяте на омразата.
— Как да не мразиш човек като него! — откровена съм аз.
— А когато мразим, когато ненавиждаме някого, е трудно да му отделим от времето и вниманието си, да проявяваме интерес към него, смятаме, че не си заслужава да разберем що за човек е. Длъжни сме да проявим интерес към Шандон. Огромен интерес. Искам да проявите интерес към Шандон, както към никого през живота си.
Съгласна съм с Бъргър. Знам, че тя е изрекла важна истина. Но правя всичко възможно да не се интересувам от Шандон.
— Открай време са ме привличали по-скоро жертвите — обяснявам аз на прокурорката. — Никога не съм отделяла време, за да проникна в душата и начина на мислене на негодника, който е посегнал на чужд живот.
— Но никога досега не сте се занимавали и със случай като този — възразява Бъргър. — Никога не сте били и заподозряна в убийство. Мога да ви помогна да се измъкнете от вашата каша. Но имам нужда и вие да ми помогнете да се измъкна от моята. Помогнете ми да проникна в съзнанието, в сърцето на Шандон. Не бива да го мразите.
Мълча. Не искам да давам на Шандон нищо повече от онова, което вече ми е взел. Усещам сълзи на отчаяние и гняв и мигам, за да ги спра.
— Как можете да ми помогнете? — питам Бъргър. — Тук нямате никакви правомощия. Даян Брей не е ваш случай. Можете да я прибавите към разследването на убийството на Сюзан Плес, аз обаче сама ще опера пешкира пред разширения състав на съдебните заседатели в Ричмънд. Особено при положение, че някои хора се опитват да натопят мен за убийството, за убийството на Брей де. И да ме изкарат побъркана.
Поемам си дълбоко въздух. Сърцето ми препуска като обезумяло.
— Ключът към това да изчистите името си е същият, както ключът, който ще помогне на мен — отвръща тя. — Сюзан Плес. Изключено е да имате нещо общо с нейната смърт. Невъзможно е и там да сте заличили уликите.
Бъргър чака да чуе от мен отговор, сякаш имам такъв. При тази мисъл се вцепенявам. То се знае, че нямам нищо общо с убийството на Сюзан Плес!
— Въпросът ми е следният — продължава прокурорката. — Ако ДНК в случая на Сюзан съвпада с ДНК във вашите случаи, а може би и със случаите в Париж, това не означава ли, че един и същи човек е извършил всичките убийства?
— Според мен съдебните заседатели пак ще се усъмнят. Ще поискат да чуят вероятната причина — отговарям аз: в собствената си безизходица съм се вживяла в ролята на адвокат на дявола. — Секачът с кръвта на Брей по него — намерен в дома ми. Касовата бележка, от която се вижда, че съм купувала такъв секач. А секачът, който наистина съм купила, е изчезнал сякаш вдън земя. Всичко това има въздействието на димящото дуло, не мислите ли, госпожо Бъргър?
Тя ме докосва по рамото.
— Отговорете ми — казва. — Вие ли го направихте?
— Не — отсичам аз. — Не съм го направила аз.
— Добре тогава. Защото не мога да си позволя да сте го извършили вие — продължава прокурорката. — Имам нужда от вас. Те имат нужда от вас — казва, загледана в студената празна къща зад стъклото: има предвид другите жертви на Шандон, жертвите, които не оцеляха. Те имат нужда от мен. — Добре де. — Бъргър ни връща към това защо чакаме на алеята. Връща ни към Даян Брей. — И така, Шандон влиза през входната врата. По нищо не личи да е имало боричкане, той й се нахвърля чак когато стигат в другия край на къщата, в спалнята. Тя, изглежда, не се е опитала да му избяга или по някакъв начин да се защити. Защо не е посегнала към оръжието? Нали е полицайка. Къде всъщност е пистолетът?
— Знам, че когато нахълта в дома ми, се опита да ми метне на главата палтото си — отвръщам аз.
Мъча се да сторя онова, което Бъргър иска от мен. Държа се така, сякаш говоря за друг човек.
— В такъв случай може би е обездвижил Бъргър с палтото си или с нещо друго, което й е хвърлил на главата, и я е замъкнал в спалнята?