— Вина?
— Разбира се — потвърждавам. — Всеки благочестив католик изпитва вина. В началото се чувствах ужасно виновна. Никога не съм била от хората, които престъпват правилата. Не съм като Луси; по-скоро, тя не е като мен. Ако правилата са глупави и безсмислени, тя ги нарушава за щяло и нещяло. А мен, Ана, не са ме глобявали дори за превишена скорост.
Тук тя се навежда напред и вдига ръка. Това е нейният знак. Казала съм нещо съществено.
— Правилата — натъртва Ана. — Какво са правилата?
— Определение ли? Определение ли искаш?
— Какво са за теб правилата? Да, твоето определение.
— Добро и зло — отвръщам. — Законно срещу незаконно. Нравствено срещу безнравствено. Човещина срещу нечовешко.
— Нима да спиш с женен мъж е безнравствено, лошо, нечовешко?
— Ако не друго, е глупаво. Всъщност да, лошо е. Не е някаква непростима грешка или смъртен грях, или нарушение на закона, но е нечестно. Точно така, нечестно. Нарушено правило.
— Значи признаваш, че си способна на безчестие.
— Способна съм на глупост.
— Но това безчестие ли е? — не ме оставя тя да заобиколя въпроса.
— Всеки е способен на всичко. Не беше честно да имам връзка с Бентън. Косвено лъжех, понеже криех какво правя. Преструвах се пред околните, включително пред Кони, а това е лъжа. Чисто и просто лъжа. Значи излиза, че съм способна на измама, на лъжа.
Тази изповед ме потиска силно.
— Ами убийството? Какво е правилото при убийството? То лошо ли е? Безнравствено? Винаги ли е лошо да убиваш? Ти си убивала — натъртва Ана.
— При самозащита. — Тук се чувствам силна и сигурна. — Само защото нямах избор — онзи щеше да убие мен или някой друг.
— Съгрешила ли си? „Не убивай!“
— Не, не съм. — Сега вече ме наляга отчаяние. — Лесно е да съдиш, когато наблюдаваш отдалеч, от кулата на нравствеността и идеализма. Съвсем различно е, когато стоиш пред убиец, допрял нож до гърлото на някого или посегнал да извади пистолета, за да ти тегли куршума. Ще съгреша, ако не сторя нищо, ако допусна да умре невинен човек, ако позволя да умра аз. Не изпитвам угризения — уверявам Ана.
— А какво изпитваш?
Стисвам очи, отражението на огъня играе върху клепачите ми.
— Повдига ми се. Сетя ли се за тези смърти, и ми се повдига. Но онова, което съм направила, не е зло. Нямах избор. Не бих го нарекла обаче и добро, ако схващаш разликата. Не мога да ти опиша как се чувствах, когато направо пред очите ми Темпъл Голт издъхваше от загуба на кръв и ме молеше да му помогна. И сега ми е трудно, спомня ли си за това.
— Беше в един от тунелите на нюйоркското метро. Кога, преди четири-пет години ли? — пита ме тя и аз отговарям с кимване. — Предишният съучастник на Кари Гретхен. В известен смисъл Голт й беше нещо като духовен наставник. Нали? — И този път кимам. — Виж ти! — възкликва Ана. — Ти си убила съучастника на Кари, после тя е убила Бентън. Може би има връзка, а?
— Нямам представа. Никога не съм го разглеждала така.
Мисълта ме жегва. Никога не ми е хрумвала, а сега ми се струва повече от очевидна.
— По твое мнение Голт заслужаваше ли да умре? — пита ме след това Ана.
— Някои биха казали, че се е лишил от правото да живее на белия свят и че сега, след смъртта му, светът е по-добър. Но Бог ми е свидетел, сама не бих избрала, Ана, аз да съм тази, която ще изпълни присъдата. Никога, никога. През пръстите му шуртеше кръв. Видях в очите му страх, ужас, паника, злото в него вече го нямаше. Той бе най-обикновен човек, който издъхва. Заради мен. Плачеше, умоляваше ме да спра кръвта. — Вече не се люлея на стола. Усещам, че Ана е насочила цялото си внимание към мен. — Да — изричам накрая. — Да, беше ужасно. Ужасно. Понякога Голт ми се присънва. Убих го и заради това той ще бъде част от мен до края на живота ми. Това е цената, която плащам.
— Ами Жан-Батист Шандон?
— Не искам да наранявам никого повече.
Вторачила съм се в гаснещия огън.
— Той поне е жив.
— Това не ме утешава. Как би могло? Дори и да са в затвора, хора като него не престават да нараняват другите. Злото продължава да живее. Ето я моята главоблъсканица. Не искам да са мъртви, но знам колко опасни са, докато са живи. Както и да го погледнеш, пак губя — обяснявам на Ана.