Бяхме седнали на овалната маса в заседателната зала до кабинета ми, върху която бяхме подредили всички документи и листове. Ако е объркан, Райтър току пухти от отчаяние и безпомощност. И тогава час по час се пресягаше, грабваше някое от заключенията и се блещеше срещу него, после го оставяше и продължаваше да пухти като кит, показал се на повърхността.
— Патагонски — повтаряше като курдисан. — По дяволите, как да обясня на съдебните заседатели, че неща като 6-моноацетилморфина е маркер на хероина и понеже такъв не е открит, това не означава непременно, че не е имало хероин, но ако го е имало, това означава, че е имало и хероин, така ли? Вместо да казвам, че кодеинът е лекарство.
Казах му, че така смятам аз и че и той трябва да наблегне на това. Да се съсредоточи върху нивото на лекарството, което преди балсамирането със сигурност е било по-високо. Морфинът е метаболит на хероина. Метаболит е и на кодеина и когато кодеинът се усвоява от кръвта, наблюдаваме съвсем ниски нива на морфина. Тук не можем да кажем нищо определено, освен че нямаме маркер на хероина, но наблюдаваме определени равнища на кодеина и морфина, което иде да подскаже, че преди да умре, човекът е взел нещо — по своя или по чужда воля. Ето какъв сценарий му обрисувах. Отново подчертах, че дозата е била многократно по-голяма, отколкото показват пробите сега — заради балсамацията. Но дали тези резултати доказват, че жената на покойника го е отровила например с тиленол три? Не. „Не затъвай в тая тиня с 6-моноацетилморфина, трудно ще се измъкнеш от нея“ — заръчвах отново и отново на Райтър.
Хващам се, че се държа като обсебена. Седя на бюрото, прехвърлям гневно купчините материали и се ядосвам за това, че съм хвърлила толкова усилия да подготвя Райтър за поредното дело и съм обещала, че както винаги ще бъда там, за да го подкрепя. Наистина какъв срам, че той не иска да ми върне услугата! Аз съм безплатен обяд. Всички жертви на Шандон във Вирджиния са безплатни обеди. Просто не мога да го приема и започвам да намразвам до смърт и Джейми Бъргър.
— Звънни в съдилищата — казвам на Роуз. — Между другото, днес сутринта го изписват от Медицинския център на Вирджиния. — Отново отказвам да изрека името на Жан-Батист Шандон. — Очаквай обичайните обаждания от средствата за масово осведомяване.
— Чух по новините, че оная прокурорка била пристигнала от Ню Йорк. — Роуз затваря тефтера с програмата ми. Изобщо не ме поглежда. — Дано заседне в преспите.
Ставам от бюрото, събличам бялата престилка и я мятам на облегалката на стола.
— Не се е обаждала, нали?
— Поне тук — не. Не ви е търсила.
Секретарката намеква как знае, че Бъргър е разговаряла по телефона с Джак или с някой друг от подчинените ми.
Знам как да се правя на погълната от работата и да отбивам опитите на когото и да било да надзърне в места, които предпочитам да избягвам.
— За да ускорим нещата — казвам, преди Роуз да е успяла да ми хвърли някой от многозначителните си погледи, — като начало ще отменим служебното заседание. Трябва да изкараме труповете оттук, докато времето не се е развалило още повече.
Роуз ми е секретарка от десет години. Тя ми е нещо като служебна майка. Познава ме по-добре от всеки друг, но не злоупотребява с това, не ме тласка в посоки, в които не искам да поемам. Гризе я любопитство за Джейми Бъргър. Виждам по очите й, че я глождят въпроси. Ала Роуз не ги задава. Знае прекрасно, че съм вбесена, загдето делото може би ще се гледа не тук, а в Ню Йорк, но че не ми се говори за това.
— Мисля, че доктор Чонг и доктор Филдинг вече са в моргата — казва ми тя. — Но не съм виждала доктор Форбс.
Хрумва ми, че дори и делото на Мейо Браун да се гледа днес, дори и съдилищата да не затворят заради снега, Райтър няма да ми се обади. В най-добрия случай ще се осланя на заключението ми и ще призове като свидетел токсиколога. Не мога да си представя Райтър да ме погледне в очите, след като го нарекох страхливец, още повече че това си е голата истина и дълбоко в себе си той го знае. Вероятно ще измисли начин да ме избягва до края на живота си и докато вървя по коридора, тази неприятна мисъл поражда друга. Какво ли ми вещае всичко това?