— Джак!
Викам го и захващам да събирам формуляри и диаграми, които прихващам за мукавената поставка.
— Направо не мога да повярвам, че се каниш да работиш с тоя проклет гипс.
Джак прекосява залата за аутопсии, издутите му бицепси са опънали до скъсване ръкавите на престилката. Колкото и да се гордее моят заместник с тялото си, вдигането на тежести и огромните количества протеини няма да спрат косопада му. Може да звучи зловещо, но през последните седмици светлокестенявата му коса започна да пада направо пред очите ни, да се лепи по дрехите му и да се носи из въздуха, сякаш се топи.
Той се свъсва, забелязал правописната грешка върху картончето на палеца на мъртвеца.
— Санитарят сигурно е от азиатски произход.
— Кой разследва случая? — питам аз.
— Станфийлд. Не го познавах досега. Внимавай да не си скъсаш ръкавиците, инак ще се разхождаш няколко седмици с биологично опасни вещества — сочи той гипса, покрит с латекс. — Всъщност чак сега ми хрумна. Какво ще правиш, ако наистина се скъсат?
— Ще срежа гипса и ще го сменя с нов.
— Дали да не се запасим с гипсове за еднократна употреба?
— И бездруго ми иде да го махна. Изгарянията на този приятел ме озадачават — казвам аз. — Знаем ли на какво разстояние е бил трупът от пожара?
— На около три метра от леглото. Обясниха ми, че само то е изгоряло, при това не цялото. Мъжът е бил гол, седял е на пода с гръб, облегнат на стената.
— Защо ли изгарянията са само от кръста нагоре? — Соча едва забележимите следи от изгорено с размерите на средно голяма монета. — По ръцете и гърдите. Едно тук, върху лявото рамо. И тези тук по лицето. Има няколко и по гърба, който не би трябвало да е пострадал, ако мъжът се е бил облегнал на стената. Какво ще кажеш за следите от влачене?
— Доколкото разбрах, пожарникарите са изтеглили трупа на паркинга. Едно е сигурно, мъжът е бил в безсъзнание или не е могъл да се помръдне, когато е избухнал пожарът — отвръща Джак. — Ако не е така, не виждам защо ще седи там, ще вдишва пушека и ще чака жив да се опече. Какво да се прави, така е по това време на годината. — Моят заместник сякаш е обвит в умора и махмурлук, което ме кара да подозирам, че е прекарал много тежка нощ. Дали не е имал поредната разправия с бившата си жена? — Наближат ли празниците, всички решават да сложат край на живота си. Като онази жена там — сочи той трупа върху маса първа, където доктор Чонг се е покатерил на стълба и прави снимки. — Мъртва върху пода в кухнята, възглавница, одеяло. Съседът е чул един изстрел. Намерила я е майка й. Има и бележка. А зад врата втора… — Джак поглежда към втората маса. — Жена, загинала с мотоциклет, от щатската полиция подозират, че се е самоубила. Има тежки наранявания. Блъснала се е право в едно дърво.
— Дрехите тук ли са?
— Да.
— Направете рентгенови снимки на краката, нека в лабораторията проверят подметките на обувките, за да кажат какво е натиснала жената, преди да се удари в дървото — дали газта или спирачките.
Върху диаграмата на тялото отбелязвам частите, зацапани със сажди.
— Имаме и доказан диабетик със свръхдоза — продължава Джак със списъка на гостите тази сутрин. — Намерен е отвън на двора. Въпросът е: лекарства, алкохол или премръзване?