— Или и трите?
— Точно така. Разбирам какво те притеснява за изгарянията. — Джак се навежда да огледа трупа по-отблизо и току примигва, от което се подсещам, че е с контактни лещи. — Странното е, че всички са горе-долу с еднакъв размер и форма. Искаш ли да ти помогна?
— Благодаря. Ще се оправя и сама. Ти как си? — Вдигам поглед от листовете.
Очите му са уморени, върху красивата му хлапашка външност е легнала сянката на напрежението.
— Дай да се видим за по едно кафе — казва заместникът ми. — Тия дни. А ти как си?
Потупвам го по рамото, за да му покажа, че съм добре.
— Доколкото, Джак, мога да съм добре при тези обстоятелства — добавям.
Започвам огледа на мъртвеца с неустановената самоличност, нещо твърде неприятно, защото трябва да взема секрет от различните отверстия, да отрежа ноктите и да откъсна косми от главата, тялото и срамните части. Правим го с всички трупове, когато подозираме неестествена смърт. Никога не пропускам тази доста отблъскваща процедура, в случай че мъртвецът е гол, освен ако няма приемлива причина за това, например да е издъхнал във ваната или на операционната маса. Обикновено не спестявам униженията на своите пациенти. Не мога да си го позволя. Случва се най-важните веществени доказателства да се крият в най-тъмните, потайни гънки, под ноктите или в косата. Надзъртам в най-съкровените местенца на човека и установявам разкъсвания на ануса, започнали да зарастват. Забелязвам и че по ъглите на устните му има охлузвания. По езика и отвътре по устата са полепнали влакна.
Оглеждам с лупата мъртвеца сантиметър по сантиметър и историята, която той ми разказва, става все по-съмнителна. Лактите и коленете му са с леки драскотини, по които са полепнали пръст и влакънца — събирам ги делово, като притискам до тях самозалепящи се листчета, които запечатвам в найлонови пликове. Кокалчетата на китките също са одрани и по тях стърчи червеникавокафява забелена кожица. Взимам кръв от слабинната вена и течност от очите, и епруветките се отправят заедно със стойката на колелца към токсикологията на третия етаж, където колегите ще направят анализ на съдържанието на алкохол и водород в кръвта. В десет и половина тъкмо взимам тъкан от разреза с формата на буквата „У“ върху гърдите, когато забелязвам, че към мен върви висок, по-възрастен мъж. Има широко уморено лице и застава на безопасно разстояние от масата, стиснал голям плик от кафява амбалажна хартия, прегънат в горния край и залепен с червена лепенка, с каквато бележим веществените доказателства. В съзнанието ми като светкавица изниква пликът с моите дрехи върху масата от скъпо червеникаво дърво в трапезарията у дома.
— Надявам се, детектив Станфийлд?
Притеглям парче кожа и с бързи резки движения го отделям със скалпела от ребрата.
— Добро утро — сепва се мъжът, зяпнал трупа. — Е, за него едва ли е добро.
Станфийлд не си е направил труда да си сложи предпазна престилка върху костюма рибена кост, който не му е по мярка. Не е надянал и ръкавици, не е покрил с нищо и обувките си. Поглежда лявата ми ръка с издутия гипс, но не пита къде съм я счупила, от което разбирам, че вече знае. Това ми напомня, че по всички новинарски емисии, които категорично отказвам да следя, говорят за живота ми. Ана насмалко да ме обвини, че съм страхлива — доколкото психиатърът изобщо има право да обвинява, пък и тя за нищо на света не би употребила думата „страхлива“. „Отказ“, ето какво би казала. Но на мен ми е все тая какво си мисли. Не искам да им чета вестниците! Не искам да им слушам новините! Точка по въпроса.
— Извинявайте, госпожо, че се забавих, но пътищата са ужасни, скоро ще станат и непроходими — обяснява Станфийлд. — Дано имате вериги на гумите, понеже аз нямах и заседнах в преспите. Наложи се да викам да ме изтеглят, затова закъснях. Открихте ли нещо?
— Въглеродният оксид в кръвта му е седемдесет и две на сто. Забелязвате ли колко ярка е? Става вишневочервена при високи нива на въглерод. — Взимам от хирургичната количка частици от ребро. — Няма алкохол в кръвта.
— Значи го е довършил пожарът, така ли?
— Знаем, че в ръката му е забита спринцовка, но смъртта е причинена от отравяне с въглероден еднооксид. Опасявам се, че това не ни говори много. — Режа през ребрата. — Анусът му е разкъсан, значи е бил хомосексуалист. Преди да умре, китките му в някакъв момент са били завързани. Както личи, устата му е била запушена. — Соча ожулванията по китките и в ъгълчетата на устните, Станфийлд се ококорва. — Охлузванията по китките не са зарасли — продължавам с обясненията аз. — С други думи, не изглеждат стари. И тъй като в устата му има влакна, общо взето, можем да бъдем сигурни, че тя е била запушена малко преди или по време на смъртта. — Доближавам лупата до сгъвката на ръката и показвам на Станфийлд две мънички кървави точици. — Следи от правени наскоро инжекции — пояснявам. — Интересното обаче е, че няма стари следи от игла, които да доказват, че е наркоман. Ще дам да анализират малко от черния дроб — да видим дали има някакво възпаление на жлъчния канал, артерията и вената. Ще чакаме резултатите и от токсикологията.