— Връщам се веднага — обещавам й аз. — Извинявайте за прекъсването.
Бъргър спира на прага и отвързва хирургическата престилка.
— Странно! Преди месец-два и аз имах подобен случай, жена, измъчвана с пистолет с топъл въздух. Изгарянията по нея бяха горе-долу същите, както в тези два случая. — Тя се навежда, маха чехлите, в които е пъхнала обувки, и ги мята в коша. — Запушили й устата, завързали я и я изгорили по лицето и гърдите.
— Заловиха ли извършителя? — бързам да попитам, настръхнала от сходството.
— Строителен работник, поправял нещо в жилищния блок — отвръща леко свъсена прокурорката. — Пистолетът служел за смъкване на блажна боя. Онзи се оказа голям негодник, несретник — някъде в три след полунощ проникнал с взлом в жилището, изнасилил жената, удушил я и така нататък, а когато няколко часа по-късно си тръгнал, видял, че са му задигнали камионетката. Добре дошли в Ню Йорк! Звънва онзи в полицията и след броени минути вече седи с брезентовата торба в патрулния автомобил и дава показания за откраднатата камионетка. Точно тогава домоуправителката минавала случайно покрай апартамента, видяла трупа, разпищяла се като попарена и се обадила в полицията. Убиецът още си седял мирно и кротко в патрулната кола, когато детективите пристигнали с гръм и трясък, и се опитал да духне. Но къде ти! Имало улики срещу него. Оказало се, че носи в брезентовата торба въже и пистолет с топъл въздух.
— Случаят беше ли разгласен? — интересувам се аз.
— Само в Ню Йорк. В „Таймс“, в жълтите вестници.
— Да се надяваме, че някой не е заимствал идеята — въздишам тежко аз.
10.
От мен се очаква да издържа, без да трепна, на всяка гледка, на всеки образ, миризма и звук. Нямам право да реагирам на ужасите както всички нормални хора. Работата ми е да възсъздавам болката, без да я изживявам наново, да си представям страхотиите, без да допускам те да ме последват вкъщи. От мен се иска да се потопя в изтънчения садизъм на Жан-Батист Шандон, без да си представям, че следващата му обезобразена жертва ще бъда аз.
От убийците, които съм виждала, той е сред малцината, чийто външен вид отразява истинската им същност — класически чудовища. Шандон обаче не е излязъл от страниците на Мери Шели. Той е от плът и кръв. Наистина е ужасен, с лице, разделено на две несиметрични половини, едното му око е разположено по-ниско от другото, а зъбите му са раздалечени, малки и остри като на звяр. Цялото му тяло е покрито с дълги, тънички като на новородено косми без пигмент, ала онова, което ме плаши най-много, са очите. Видях в погледа му пъкъла, похот, сякаш възпламенила въздуха, когато Шандон нахълта в къщата ми и изрита вратата след себе си. Белязаната му от злото интуиция и остър ум са осезаеми и макар да устоявам и да не изпитвам и следа от милост към него, знам, че страданията, които Шандон причинява на другите, са породени от собствената му окаяност, че са мигновено възсъздаване на кошмара, който никога не свършва в изпълненото му с омраза сърце.
Заварвам Бъргър в заседателната зала и тя тръгва с мен по коридора, докато й обяснявам, че Шандон страда от рядко уродство — вродена хипертрихоза, която, ако се вярва на статистиката, се срещала веднъж на един милиард души. Виждала съм само още един случай на това жестоко генетично заболяване, когато бях педиатър в Маями и една мексиканка роди момиченце — най-ужасния урод, който някога съм зървала. Детето беше покрито със сивкави косми, пощадили само лигавиците, дланите и ходилата. От ноздрите и ушите висяха дълги кичури, новороденото имаше три гръдни зърна. Хората, страдащи от хипертрихоза, понякога са свръхчувствителни към светлина и страдат от аномалии на зъбите и гениталиите. Случва се да са с повече пръсти на ръцете и краката. В миналото клетниците понякога са били продавани на панаири или на кралски дворове. Някои са били обявявани за върколаци.
— В такъв случай смятате ли, че Шандон влага някакъв смисъл, когато хапе жертвите си по дланите и ходилата? — пита Бъргър. Има силен, отработен глас, почти като на телевизионна водеща, с нисък гърлен тембър, който приковава вниманието. — Защото това са единствените части от тялото му, които не са покрити с косми? Всъщност не знам — разсъждава тя на глас. — Но би могло да се очаква, че както при фетишистите, които се възбуждат от стъпалата, и тук наблюдаваме някаква сексуална връзка. Никога досега не съм се натъквала на случай с нахапани длани и ходила.
Включвам осветлението в предния кабинет и пъхам електронния ключ в ключалката на огромната огнеупорна каса, която наричаме помещение за веществени доказателства и където вратата и стените са подсилени със стомана, а компютърната система отбелязва кода на всеки, влязъл вътре, а също кога е идвал и колко е стоял. Тук рядко държим лични вещи. Като правило полицията ги прибира или ги връща на роднините. Наредих да оборудват това помещение, понеже съм наясно с голата истина, че никое учреждение не е застраховано срещу изтичане на информация и имам нужда от място, където да държа документацията по поверителните дела. При задната стена има тежки метални шкафове, отключвам един и вадя две дебели папки, прихванати с широка лепенка — въведох и нея, та никой да не рови тук без мое знание. Вписвам номерата на делата на Ким Луонг и Даян Брей в дневника до принтера, който току-що е избълвал моя код и времето, когато съм влизала. Двете с Бъргър продължаваме да разговаряме, докато се връщаме по коридора към заседателната зала, където Марино ни чака, напрегнат и изнервен.