— Защо не сте привлекли психолог, който да работи по случаите? — пита ме Бъргър, след като влизаме в помещението.
Оставям папките на масата и поглеждам към Марино — той да отговори. На мен не ми е работа да пращам случаите на психолог.
— Психолог ли? И какво ще спечелим от това? — казва той на прокурорката с тон, който може да се опише единствено като войнствен. — Психологът може да ни каже само що за тип е извършил престъплението. А това вече го знаем.
— Не знаем обаче защо го е извършил. Не знаем смисъла, чувството, символиката. Ето такива анализи. Не е зле да чуя какво ще кажат психолозите — не му обръща внимание тя. — Особено за дланите и ходилата. Странна работа!
Бъргър е все така вторачена в тази подробност.
— Мен ако питате, тая психология е вятър и мъгла — не се дава Марино. — Не мога да им отрека на някои, кадърни са, но всичко останало е празни дрънканици. При негодник като Шандон, дето е изпохапал дланите и ходилата на жертвите, не ни трябва никакъв психолог от ФБР, за да разберем, че тези части на тялото очевидно имат някакво значение за него. Например, че има нещо странно в тях, или в нашия случай — обратното. Това са единствените места, където нашият човек няма косми, ако не броим мръснишката му уста и може би задника.
— Бих могла да разбера защо обезобразява онова, което мрази в самия себе си, защо осакатява точно тези части от телата на жертвите, например лицето. — Бъргър изобщо не е разколебана от подмятанията на Марино. — Но знам ли! Дланите и ходилата. Тук има още нещо.
Прокурорката го опровергава с всяко движение и извивка на гласа.
— Да де, но любимото му място е бялото месце — възразява вироглаво Марино. Двамата с Бъргър се държат като любовници, които са на път да се изпокарат. — Пада си по жени с големи цици. Явно го мъчи едипов комплекс — избира все жени с определен тип тяло. Не ми трябва никакъв психолог от ФБР, за да сметна колко прави две и две.
Не казвам нищо, само хвърлям многозначителен поглед на Марино. Той се държи като безчувствено говедо, изглежда, е решил на всяка цена да се хване гуша за гуша с тази жена и хич и не държи сметка какви ги бръщолеви пред мен. Знае прекрасно, че Бентън притежаваше истинска дарба за науката и огромна база данни, която ФБР е събрало, след като е проучило и е разговаряло с хиляди нарушители на закона. Не ми е приятно и че е отворил дума за телата на жертвите, понеже Шандон избра и моето тяло.
— Знаете ли, никак не харесвам думата „цици“ — оповестява делово Бъргър, сякаш казва на келнер да й подържи соса. Гледа без да трепне, Марино. — Знаете ли етимологията й, капитане?
Както никога Марино седи като онемял.
— Но не науката за буболечките. Тя е с „н“ — ентомология. Говоря ви за думите, които могат и да обидят човека. И той да ви отвърне със същото. Да вземем например „топки“ — нещо, с което се играят разни игри: тенис, футбол. „Топки“ обаче е и ограниченото мозъче между краката на мъже, които говорят за цици. — Прокурорката го гледа и мълчи заплашително. — Е, вече преодоляхме езиковата бариера, продължаваме ли? — обръща се тя изчаквателно към мен.
Марино е морав като ряпа.
— Разполагате ли с преписи на заключенията от аутопсиите? — питам, въпреки че вече знам отговора.
— Преглеждала съм ги многократно — заявява ми Бъргър.
Махам лепенките от папките и ги бутвам към нея, а през това време Марино пука с кокалчетата на пръстите си и избягва да ни поглежда в очите.
Бъргър изтръсква от плика няколко цветни снимки.