— Какво можете да ми кажете? — пита ме.
— Ким Луонг — подхваща делово Марино и ми заприличва на М. А. Калоуей, която толкова упорито унижаваше. Отвътре му ври и кипи. — Трийсетгодишна жена от азиатски произход, работела е на непълен работен ден в бакалия в Уест Енд. Шандон явно е изчакал да остане сама в магазина. Било е надвечер.
— Четвъртък, девети декември — казва прокурорката, вторачена в снимка от местопрестъплението с осакатения полугол труп на Луонг.
— Да. Алармата се е задействала в деветнайсет и шестнайсет — вметва той, а аз не мога да им се начудя.
За какво са разговаряли снощи Марино и Бъргър, ако не за това? Предполагах, че прокурорката се е срещнала с него, за да обсъдят как върви следствието по случаите, но както личи, двамата не са говорили за убийствата на Луонг и Брей.
Бъргър разглежда свъсена друга снимка.
— Седем и шестнайсет вечерта? Тогава е влязъл в магазина или тогава си е тръгнал, след като е убил жената?
— Тръгнал си е. Изнизал се е през задния вход, който е имал отделна аларма. Значи е проникнал в бакалията малко по-рано през главния вход, вероятно веднага след като се е мръкнало. Бил е въоръжен, влязъл е, застрелял е Луонг, както е седяла зад касата. После е сложил табелата „Затворено“, заключил е и е завлякъл жената в склада, за да се изгаври с нея.
Марино е лаконичен и се държи добре, но под повърхността клокочи нещо, което започвам да разпознавам. Той иска да направи впечатление, да унизи Джейми Бъргър и ако може, да преспи с нея, и всичко това заради разлютените рани на самотата и несигурността, заради главоболията му с мен. Домъчнява ми, докато го гледам как се опитва да прикрие притеснението си зад стена от непукизъм. Толкова ли не може да не дърпа дявола за опашката! И да не си търси белята!
— Била ли е жива, когато Шандон е започнал да я бие и хапе? — пита Бъргър вече мен и продължава да прехвърля бавно снимките.
— Да — отговарям аз.
— Въз основа на какво стигате до това заключение?
— От начина, по който тъканта е реагирала, когато са били нанесени раните по лицето, съдя, че жената е била жива, когато онзи е започнал да я удря. Не можем обаче да узнаем дали е била в съзнание. Или по-точно, колко дълго е била в съзнание — поправям се аз.
— Имам видеозапис от местопрестъплението — включва се отново Марино с глас, от който да разберем, че се отегчава.
— Искам всичко — пределно ясна е прокурорката.
— Заснех поне местопрестъпленията с Луонг и Даян Брей. Но не и брата Тома. Не го снимахме в контейнера и с това може би извадихме късмет — прозява се в шепа Марино и номерата му стават все по-смехотворни и дразнещи.
— На всички местопрестъпления ли сте били?
— Да.
Бъргър се взира в друга снимка.
— След като постоях в компанията на онова приятелче Тома, никога вече няма да вкуся синьо сирене.
Враждебността му вече избива на повърхността.
— Знаеш ли, смятах да направя кафе — казвам му. — Нали нямаш нищо против?
— Дали нямам нищо против какво? — продължава да си седи той вироглаво на стола.
— Да включиш кафеварката — отвръщам и го гледам вторачено, дано се сети да ни остави малко сами с Бъргър.
— Май не знам как се включва — измисля той възможно най-глупавото оправдание.
— Не се и съмнявам, че ще се справиш — уверявам го. — Както гледам, сте се сработили чудесно — подмятам жлъчно, след като Марино вече се е отдалечил по коридора и не ни чува.
— Тази сутрин, много рано сутринта имахме чудесна възможност да се опознаем. — Бъргър вдига очи към мен. — В болницата, преди да изведат Шандон.
— Ако смятате да прекарате известно време тук, госпожо Бъргър, ще ви посъветвам като начало да кажете на Марино да си гледа работата. Струва ми се, че е повел някаква война с вас, която засенчва всичко останало. Това само пречи.
Тя продължава да разглежда безизразно снимките.
— Божичко, сякаш ги е разкъсал звяр. Точно както в моя случай — със Сюзан Плес де. Все едно гледам снимки на нейния труп. Както е тръгнало, ще взема да повярвам във върколаци. Фолклористите са на мнение, че първообраз на върколаците са реално съществували хора, страдали от хипертрихоза. — И аз не знам дали се опитва да ми покаже колко начетена е, или реагира на онова, което току-що съм й казала за Марино. Поглежда ме в очите. — Признателна съм ви за съвета. Знам, че открай време работите с Марино, значи не е чак толкова ужасен.