— Ясно — остава доволна прокурорката. — Откъде разбрахте, че я е влачил за краката?
— По пода са останали следи от дългата й окървавена коса, а също от пръстите над главата — описвам аз видяното. — Ако сте парализиран и ви теглят например за глезените, вие разпервате ръце. Все едно правите отпечатъци върху снега.
— А не е ли по-логично човек да се хване за врата и да се опита да спре кръвта? — разсъждава на глас Бъргър. — Жената обаче не може да го стори. Парализирана е, но е в съзнание, вижда как умира и очаква онзи да продължи с изтезанията. — Прокурорката прави пауза — за по-голямо въздействие. Явно си представя, че пред нея седят съдебни заседатели, и аз вече мога да кажа, че неслучайно се радва на такава слава. — Тези жени наистина са страдали — добавя едва чуто.
— Безспорно.
Блузата ми е плувнала в пот, отново ме втриса от студ.
— И вие ли очаквахте да ви сполети същото? — гледа ме Бъргър предизвикателно, сякаш ме приканва да си спомня какво ми е минавало през ума, когато Шандон е проникнал с хитрост в дома ми и се е опитал да метне палтото си върху главата ми. — Помните ли какво си мислехте? — притиска ме тя. — Какво изпитвахте? Или всичко се е разиграло толкова бързо, че…
— Да, разигра се бързо — прекъсвам я аз. Замислям се. — Бързо. Но сякаш продължи цяла вечност. Ако изпаднем в паника, ако трябва да се борим за живота си, вътрешният ни часовник спира. Това не е медицински факт, а лично наблюдение — добавям плахо и се мъча да възстановя спомена, който далеч не е пълен.
— В такъв случай минутите сигурно са се сторили на Ким Луонг цели часове — отсъжда Бъргър. — Докато ви е преследвал из хола, Шандон вероятно е прекарал в къщата ви броени минути. Вие с какво впечатление останахте?
Тя се е съсредоточила изцяло върху това и е вперила поглед в мен.
— Стори ми се… — мъча се да й го опиша. Няма с какво да го сравня. — Беше като в мираж — глъхне гласът ми, а аз гледам невиждащо, без да мигам, някъде пред себе си, плувнала съм в пот и зъзна.
— Като мираж ли? — възкликва някак невярващо прокурорката. — Можете ли да ми обясните какво означава това „като в мираж“?
— Действителността сякаш се изкривява, нагъва се точно както вятърът надипля повърхността на водата, на локва. Всичките ти сетива се изострят, животинският инстинкт за самосъхранение надделява над разума. Чуваш как въздухът се движи. Виждаш го как мърда. Всичко сякаш е на забавен кадър, срива се и това продължава безкрайно. Забелязваш всичко, всяка подробност на онова, което се случва, забелязваш и…
— Забелязваш ли? — притиска ме Бъргър.
— Да, забелязваш — продължавам аз. — Забелязах как и космите по ръцете му отразяват светлината, бяха почти прозрачни като въдичарска корда. Забелязах, че той е почти щастлив.
— Щастлив ли? В какъв смисъл? — пита тихо прокурорката. — Усмихваше ли се?
— Бих го описала различно. Не толкова като усмивка, а като първобитна радост, като похот, яростен глад, какъвто виждаш в очите на звяр, на който се каниш да дадеш прясно сурово месо. — Въздъхвам тежко и се вторачвам в стената на заседателната зала, в календар със снежна коледна картинка. Бъргър седи, без да помръдва, положила ръце върху масата. — Важно е не онова, което виждаш, а което запомняш — продължавам вече по-смислено. — Според мен стъписването предизвиква нещо като срив в хард диска и човек вече не помни със същата степен на изострено внимание подробностите. Може би и тук става дума за оцеляване. Може би имаме нужда да забравим някои неща, за да не ги изживяваме отново и отново. Забравата е част от изцелението. Точно както при жената, излязла да потича в Сентръл Парк и отвлечена от банда, която я изнасилила и я пребила, а после я зарязала на произвола на съдбата. Защо й е на нея да помни? Знам, познавате добре случая — добавям аз иронично.
Бъргър е разследвала, разбира се, изнасилването.
— Вие обаче все пак помните — изтъква тихо заместник-окръжната прокурорка и се намества на стола. — Виждали сте как Шандон се е гаврил с жертвите си. „Дълбоки рани по лицето“ — чете тя на глас заключението от аутопсията на Ким Луонг, което е разлистила. — „В дясната си част теменната кост е натрошена на парчета… лицевата кост отдясно е счупена… двустранен субдурален хематом… разкъсване на мозъчната тъкан, съпътствана от субарахноидален кръвоизлив… счупени кости в предната част на черепа, които са хлътнали навътре и са засегнали мозъка… съсиреци с размерите на яйце…“