— Знаем ли кой адвокат ще наеме? — напомня ни за присъствието си Марино.
Бъргър отпива от кафето.
— Въпрос, за отговора на който се полага голямата награда.
— Значи нямате представа — отбелязва подозрително той.
— Имам, и още как. Със сигурност адвокатът няма да ви хареса.
— Да де — сумти Марино. — Лесно е да го предскажеш. Не съм срещал адвокат, който да ми харесва.
— При всички положения това е мой проблем — подмята прокурорката. — Не ваш — слага го тя отново на място.
Аз също настръхвам.
— Вижте какво, няма да ми е приятно, ако го съдите в Ню Йорк — съобщавам й аз.
— Знам какво ви е.
— Съмнявам се.
— Разговарях с вашия приятел господин Райтър — това е достатъчно, за да разберете как точно ще протече процесът, ако Шандон бъде съден тук, във Вирджиния. — Сега вече Бъргър е леко хаплива и се държи като неоспорим експерт в своята област. — Защитата ще извърти нещата така, че ще сведе всичко до проникване с взлом и опит за убийство. — Тя млъква и изчаква да види как ще реагирам. — Шандон всъщност не ви е докоснал и с пръст. Това му е лошото.
— Лошо щеше да е, ако ме беше докоснал — възразявам аз, но се сдържам и не показвам, че прокурорката вече ми лази по нервите.
— Може и да е вдигнал секача, за да ви удари, но не ви е ударил — отсича тя, без да сваля очи от мен. — За което всички сме благодарни.
— Знаете какво казват — че правата ти се зачитат само ако бъдат нарушени — надигам аз кафето.
— Доктор Скарпета, Райтър ще поиска да обедини всички обвинения в едно дело. И тогава каква ще бъде вашата роля? На експерт свидетел? На свидетел, който е потърпевш? На жертва? Конфликтът е повече от очевиден. Ще давате показания или като съдебна лекарка и в такъв случай покушението срещу вас изобщо няма да се разглежда, или като жертва, спасила се по чудо, тогава вече други ще свидетелстват за случая ви. Няма да се учудя и ако стане още по-неприятно — натъртва тя за по-голямо въздействие, — ако Райтър подмине заключенията ви. Доколкото подразбрах, имал този навик.
— Тоя кретен се плаши и от собствената си сянка — подмята Марино. — Но докторката е права. Шандон трябва да си плати за онова, което се опита да й причини. Със сигурност трябва да си плати и за всичко, което е направил на двете други жени. Трябва да бъде осъден на смърт. Най-малкото тук ще го опечем с удоволствие на електрическия стол.
— Освен ако доктор Скарпета не бъде оспорена като свидетелка, капитане. Един обигран адвокат няма да се посвени да наблегне на конфликта на интереси.
— Я не ми хвърляйте прах в очите — тросва се Марино. — Не съм вчерашен. Шандон никога няма да бъде съден тук. Ние, дребните риби, така и няма да видим правосъдие.
— Какво е търсел преди две години в Ню Йорк? — питам аз. — Имате ли представа?
— То оставаше да нямаме — отсича Марино така, сякаш знае всичко до най-малките подробности, но още не го е споделил с мен. — Тя е дълга и широка!
— Дали семейството му не е свързано с престъпния свят в прекрасния ни град? — подмята уж на шега Бъргър.
— Няма да се учудя, ако имат там цял мезонет — отвръща Марино.
— Ами Ричмънд? — продължава прокурорката. — Дали Ричмънд не е междинна спирка по коридор Ай 95 между Ню Йорк и Маями, по който пренасят наркотиците?
— То се знае, че е междинна спирка — отговаря Марино. — Преди акция „Убежище“, когато доста пласьори на дрога и оръжие се озоваха на топло, Ричмънд наистина беше свърталище на какви ли не отрепки. Ако престъпният клан на Шандон действа в Маями, а покрай акцията на Луси знаем със сигурност, че си разиграва коня и там, ако има дебела връзка с Ню Йорк, няма да се учудя, че оръжие и дрога на клана са постъпвали и в Ричмънд.
— Постъпвали ли? Може би още постъпват — поправя го прокурорката.
— Както е тръгнало, на Службата за спиртни напитки и огнестрелно оръжие ще й се отвори доста работа — отбелязвам аз.
— Да де — сумти отново Марино.
Напрегнато мълчание, после Бъргър подхваща:
— Понеже отворихте дума за това… — От държанието й разбирам, че ще ми съобщи нещо, от което няма да ми стане особено приятно. — Както личи, в Службата, а също във ФБР и във френската полиция, имат малък проблем. Очевидно са разчитали да се възползват от задържането на Шандон, за да издадат заповед за обиск в парижкия дом на родителите му и да открият доказателства, чрез които да изобличат престъпния клан. Ние обаче не можем да докажем, че Жан-Батист изобщо е ходил наскоро в къщата на родителите си. Нямаме дори с какво да докажем самоличността му. Шандон няма шофьорска книжка. Няма паспорт или кръщелно свидетелство. По нищо не личи, че това страшилище изобщо съществува. Разполагаме само с неговата ДНК, която е близка до тази на мъжа, открит от вас на пристанището — оттам съдим, че те вероятно са кръвни роднини, може би братя. Но ако искам съдебните заседатели да ме подкрепят, трябва да разполагам с нещо, което да е неоспоримо.