— Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда — продължава Бъргър. — Разбирате ли? Ще е по-добре, ако кажете „да“ или „не“, вместо да кимате.
— Разбирам — откликва начаса той.
— Имате правото да се посъветвате преди разпита с адвокат или да го повикате да присъства и той. Разбирате ли?
— Да.
— Ако нямате адвокат или ако не разполагате със средства да наемете, ще ви бъде осигурен служебен защитник. Разбирате ли?
На това място Шандон отново се пресяга да отпие от пепси-колата. Бъргър продължава все в тоя дух и неуморно се презастрахова, така че и Шандон, и целият свят да знаят, че разпитът е законен и проведен според изискванията, че Шандон е уведомен за всичко и разговаря с нея по своя воля, без каквато и да е принуда.
— След като научихте правата си — завършва тя мощното си, самоуверено предисловие, — ще ни кажете ли истината за случилото се?
— Винаги говоря само истината — отвръща благо-благо Шандон.
— Чухте правата си пред офицер Ескудеро, пред капитан Марино и специален агент Тали, потвърждавате ли, че сте наясно с тях?
— Да, потвърждавам.
— Защо не ми кажете със свои думи какво се е случило със Сюзан Плес? — подканя Бъргър.
— Тя беше много мила. — Ето какво за мое изумление гласи отговорът на Шандон. — И досега ми призлява при мисълта за онова, което я е сполетяло.
— Да де, не се и съмнявам — шушука ехидно Марино в моята заседателна зала.
Бъргър моментално натиска копчето и спира видеозаписа.
— Без подмятания, капитане — скастря го тя. — Много ви моля.
Марино е толкова намусен, че от него сякаш струи отровна пара. Бъргър насочва дистанционното устройство и пита на записа Шандон как се е запознал със Сюзан Плес. Той обяснява, че я е срещнал в ресторант „Луми“ на Седемдесета улица, между Трета улица и Лексингтън.
— Какво правехте там? Работехте или просто бяхте отишли да вечеряте? — притиска го прокурорката.
— Отидох да вечерям, сам. Жената влезе в заведението, също сама. Бях поръчал бутилка пивко италианско вино. „Масолино Бароло“, реколта 1993 година. Жената беше много красива.
„Бароло“ ми е любимото италианско вино. Бутилката, за която говори Шандон, е скъпичка. Той продължава с разказа си. Бил си поръчал ордьовър: „Crostini di polenta con funghi trifolati е olio tartufato“, казва Шандон на съвършен италиански, когато забелязал, че в ресторанта влиза изумително хубава чернокожа жена. Оберкелнерът я посрещнал така, сякаш е постоянна посетителка, и я завел на маса в ъгъла.
— Беше добре облечена — пояснява Шандон. — Очевидно не беше проститутка.
Пратил оберкелнера да я покани на неговата маса, станало много лесно.
— В какъв смисъл много лесно? — интересува се Бъргър.
Шандон само свива лекичко рамене и пак посяга към пепси-колата. Смуче дълго през сламката.
— Може ли още една?
Вдига чашата и ръката в тъмносиния ръкав — ръката на Джей Тали — я поема от него. Шандон търси опипом пакета цигари, косматата му длан шари по масата.
— Какво имате предвид, когато казвате, че със Сюзан е станало много лесно? — повтаря Бъргър.
— Не се наложи да я убеждават дълго, за да дойде на моята маса. Поприказвахме си чудесно.
Не разпознавам гласа му.
— За какво говорихте? — интересува се Бъргър.
Шандон отново докосва превръзката, а аз си представям как това страшилище с дълги косми по тялото седи в обществено заведение, вечеря изискани гозби, пие скъпо-прескъпо отлежало вино и си избира жени, които да покани на своята маса. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав ми хрумва: Шандон вероятно е подозирал, че прокурорката ще ми покаже записа. Дали не говори за италианската кухня и вино именно заради мен? Колкото да се заяде? Какво знае за мен? Нищо, отговарям си сама. Няма причини да знае нещо за мен. В момента обяснява на Бъргър, че по време на вечерята те двамата със Сюзан Плес били бистрили политиката и били говорили за музика. Когато прокурорката го пита дали знае какво е работела Плес, той отвръща как тя му била обяснила, че е метеороложка към един телевизионен канал.