Шандон въздиша, сякаш изнемогва. Често се пипа по бинтовете и ми прави впечатление, че ръцете му треперят.
— Трябва да хапна нещо — казва той. — Чувствам се омаломощен, призлява ми.
Бъргър насочва дистанционното устройство, картината застива и се размива.
— Прекъснахме за около час — обяснява ми тя. — За да хапне и да почине.
— Да де, тоя мухльо познава на пръсти системата — съобщава ми Марино, сякаш не го знам и без него. — И това за семейството, дето го било отгледало, са бабини деветини. Негодникът му с негодник се чуди как да предпази мафиотското си семейство.
Бъргър ме пита:
— Ходите ли в ресторант „Луми“?
— Не бих казала, че всеки ден съм там — отвръщам аз.
— Значи ще ви бъде интересно да ви кажа, че преди две години, когато се заехме с разследването на убийството на Сюзан Плес, се оказа, че предната вечер тя наистина е била в ресторант „Луми“, понеже келнерът, който я е обслужвал, се обади в полицията броени минути, след като научил за случилото се. Съдебният лекар дори откри храната в стомаха й, което потвърди, че няколко часа преди смъртта си тя наистина е вечеряла.
— Сама ли е била в ресторанта? — любопитствам аз.
— Отишла е сама, после е седнала при мъж, който също е бил сам, с тази малка подробност, че не е бил урод — тъкмо обратното. Описаха го като висок, широкоплещест, добре облечен, красив. Като човек, който разполага с пари, поне такова впечатление е оставил.
— Знаете ли какво е поръчал? — питам аз.
Бъргър прокарва пръсти през косата си. За пръв път я виждам неуверена. Всъщност ми хрумва думата „притеснена“.
— Платил е в брой, но сервитьорът помни поръчката, която са направили мъжът и Сюзан Плес. Той си е взел царевична каша с гъби и бутилка „Бароло“, точно както каза на записа и Шандон. Сюзан е поръчала ордьовър — печени на скара зеленчуци със зехтин, после агнешко и това между другото съответства на храната, намерена в стомаха й.
— Майко мила! — възкликва Марино. Явно и той го чува за пръв път. — Как е възможно? Шандон сигурно е наел цял взвод холивудски гримьори, та да превърнат тоя космат звяр в представителен мъж, по който жените си падат.
— Освен ако не е бил той — вметвам аз. — Да не е бил брат му Тома? А Жан-Батист да го е следил?
Сепвам се изненадана: назовала съм по име чудовището.
— Съвсем логично човек би си помислил най-напред това — съгласява се Бъргър. — Но в сценария има и други странни неща. Портиерът в жилищния блок на Сюзан си спомня, че тя се е прибрала с мъж, отговарящ на описанието, дадено от сервитьора в „Луми“. Влезли са някъде към девет предната вечер. Портиерът е бил дежурен до седем на другата сутрин и е бил във фоайето и към три и половина след полунощ, когато мъжът си е тръгнал и когато Сюзан обикновено отивала на работа. Трябвало е да се яви в телевизионния канал към четири — четири и половина, защото предаването е започвало в пет. Трупът й е бил открит към седем сутринта, според съдебния лекар Сюзан е била мъртва от няколко часа. Главен заподозрян винаги е бил непознатият, с когото тя се е срещнала в ресторанта. Всъщност не виждам кой друг, освен този тип би могъл да я убие. Убива я. Обезобразява трупа. Към три и половина си тръгва и оттогава — ни вест, ни кост от него. Ако не я е убил той, защо не се е обадил в полицията, щом е разбрал за случилото се? Бог ми е свидетел, целият град говореше само за това.
Смутена, се сещам, че навремето и аз съм чувала за убийството. Внезапно си спомням подробности от огромната сензация, гръмнала преди две години. Вцепенена, осъзнавам, че когато преди две години съм научила за Сюзан Плес, и през ум не ми е минавало, че в крайна сметка и аз ще бъда забъркана в случая, особено пък по този начин.
— Освен ако е от друг град и дори държава — изказва предположенията си Марино.
Бъргър свива озадачена рамене и вдига ръце. Аз се опитвам да осмисля онова, което ми е съобщила, и не получавам отговор, който да е поне малко смислен.
— Ако е вечеряла между седем и девет, още в единайсет същата вечер храната вече е била смляна — изтъквам аз. — В случай че съдебният лекар е определил правилно времето, когато е настъпила смъртта, да речем, между един и два след полунощ, стомахът й би трябвало да е бил празен много преди това.
— Обяснява го стресът. Жената е била уплашена и храносмилането й може би се е забавило — възразява Бъргър.
— Това е възможно, ако говорим за непознат, който се е скрил в дрешника и се е нахвърлил на жената, когато тя се е прибрала вкъщи. Сюзан обаче очевидно се е чувствала спокойна с този мъж, щом го е поканила в дома си — споделям аз. — Той също е бил спокоен, щом не се е притеснил, че портиерът ще го види да влиза, а после, няколко часа по-късно, да излиза. Взети ли са проби от влагалището?