— Положителни за семенна течност.
— Този тип — кимам аз към Шандон върху екрана — не си пада по вагинален секс, нямаме и доказателства, че се празни и изхвърля семенна течност — напомням аз на прокурорката. — Нито при убийствата, извършени в Париж, нито при убийствата тук. Жертвите винаги са облечени от кръста надолу. Нямат и рани там. Той изобщо не се интересува от онова, което е от кръста надолу, ако не броим ходилата. Останах с впечатлението, че и Сюзан Плес е била облечена от кръста надолу.
— Точно така, била е по долнище на пижама. Но във влагалището й е имало семенна течност, от което правим извода, че се е любила по своя воля — поне в началото. Но не и след това, след като е видяла как онзи изверг се гаври с нея — натъртва Бъргър. — ДНК на семенната течност съвпада с ДНК на Шандон. Освен това обаче открихме странните дълги косми, които със сигурност са негови — кима тя към телевизионния приемник. — Изследвали сте ДНК на Тома, нали? И тя не съвпада с ДНК на Жан-Батист, значи семенната течност не е оставена от Тома.
— ДНК на двамата са много сходни, но не и еднакви — съгласявам се аз. — Всъщност не могат да бъдат еднакви, ако двамата не са еднояйчни близнаци, а те със сигурност не са.
— Откъде си толкова сигурна? — свъсва се Марино.
— Ако Тома и Жан-Батист бяха еднояйчни близнаци — обяснявам аз, — и двамата, а не само единият, щяха да страдат от вродена хипертрихоза.
— Вие какво обяснение имате? — обръща се към мен прокурорката. — Във всички случаи наблюдаваме генетични сходства, но от описанието на убиеца се вижда, че не става въпрос за един и същи човек.
— Ако в случая със Сюзан Плес ДНК съвпада с ДНК на Жан-Батист Шандон, мога да го обясня само с това, че мъжът, напуснал жилището в три и половина, не е човекът, който я е убил — уточнявам аз. — Убил я е Шандон. Но човекът, когото хората са видели със Сюзан, не е Шандон.
— Какво пък, Върколака може понякога и да ги чука — добавя Марино. — Или най-малкото да опитва, а ние да не знаем, понеже не оставя семенна течност.
— И после какво? — пита предизвикателно Бъргър. — Обува им гащите ли? Убива ги и след това ги облича от кръста надолу?
— Ей, не забравяйте, че не говорим за човек, който се държи като всички останали. О, щях да забравя да ви кажа — поглежда ме той. — Една от сестрите е видяла какво носи в пакета. Не е клъцнат. — Така Марино нарича обрязването. — И му е по-малък и от кренвиршче — показва ни той, като раздалечава палец и показалец на около два-три сантиметра. — Нищо чудно, че вечно е вкиснат, копелдакът му с копелдак!
13.
Дистанционното устройство изщраква и аз отново се връщам в бетонното помещение за разпити в затворническото крило на Медицинския център на Вирджиния. Връщам се при Жан-Батист Шандон, който се мъчи да ни втълпи, че е способен да се преобрази от чудовище в красив мъж, стига да му се прииска да отиде да вечеря някъде и да си свали жена. Изключено! Туловището му, покрито като с козина със зачатъчни косми, изпълва телевизионния екран, докато му помагат да седне на стола, а когато главата му влиза в кадър, виждам стъписана, че са му махнали превръзката, че очите му са скрити от тъмни пластмасови очила и кожата наоколо е раздразнено розова. Шандон е с дълги сключени вежди, сякаш някой е отскубнал кичур бозава козина и я лепнал на челото му. Слепоочията му са покрити със същите белезникави косми.
Ние с Бъргър седим в заседателната зала до кабинета ми. Наближава седем и половина, Марино си е тръгнал по две причини. По пейджъра му съобщиха, че може би са установили самоличността на трупа, изхвърлен на улицата в Мосби Корт, а Бъргър го насърчи да не се връща. Обясни, че искала ние двете с нея да останем известно време сами. Мен ако питате, освен всичко друго на прокурорката просто й писна от него — не че я виня. Марино й показа недвусмислено, че не одобрява начина, по който е разпитвала Шандон, и че като начало изобщо не е трябвало да го разпитва. Това отчасти — всъщност изцяло е породено от завист. Няма следовател по белия свят, който да не иска да разпита такъв прословут убиец страшилище. По една случайност обаче звярът предпочете красавицата и сега Марино се пука от яд.