— Бях облечен в черен костюм и риза, носех вратовръзка.
Омраза. Досущ далечна студена звезда истинската природа на Шандон е започнала да избива изпод плаща на наглата измама. Очаквам всеки момент той да се хвърли през масата, да прекърши гръкляна на Бъргър или да й разбие главата в стената още преди Марино или някой друг да го е спрял. Затаила съм дъх. Напомням си, че прокурорката е жива и здрава и седи до мен на масата в заседателната зала. Че е четвъртък вечер. След четири часа ще станат точно пет дни, откакто Шандон изрита входната ми врата, нахълта в къщата ми и се опита да ме пребие до смърт със секача.
— Имал съм периоди, когато здравословното ми състояние не е било толкова тежко. — Шандон се е поокопитил. Възвърнал си е милите обноски. — От стреса се влошава. А напоследък съм под голям стрес. Заради тях.
— Кои тях?
— Американските агенти, които са ме взели на мушка. След като осъзнах какво се случва, след като разбрах, че искат да ме натопят и да ме изкарат убиец, се превърнах в беглец. Здравословното ми състояние се влоши — колкото повече се влошаваше, толкова повече се виждах принуден да се крия. Невинаги съм изглеждал така. — Шандон се е поизвърнал встрани от камерата и се е вторачил в Бъргър. — Когато се запознах със Сюзан, изобщо не бях такъв. Можех да се бръсна. Понякога си намирах работа, дори изглеждах добре. Имах дрехи, разполагах с пари — брат ми ми помагаше.
Бъргър спира записа и ми казва:
— Възможно ли е това за стреса да е вярно?
— Стресът наистина влияе зле на всичко — отвръщам аз. — Но този човек не е изглеждал никога добре. Каквото и да разправя.
— Имате предвид Тома — чува се отново гласът на прокурорката от видеозаписа. — Той ли ви е давал пари, дрехи, други неща?
— Да.
— Твърдите, че оная вечер в „Луми“ сте били в черен костюм. Кой ви го даде, Тома ли?
— Да. Обличаше се много изискано. Носехме горе-долу един и същи размер.
— И сте вечеряли със Сюзан. После какво? Какво стана след вечерята? Вие ли платихте сметката?
— То се знае, че аз. Все пак съм кавалер.
— И колко беше тя?
— Двеста двайсет и един долара без бакшиша.
Вторачена право в телевизионния екран, Бъргър потвърждава пред мен думите му.
— Сметката е била точно толкова. Мъжът платил в брой и оставил на масата две банкноти от по двайсет долара.
Разпитвам надълго и нашироко прокурорката дали е било разгласено за ресторанта, за сметката, за бакшиша.
— Всичко това било ли е съобщено по новините?
— Не. Ако не е бил той, откъде знае колко точно е била сметката? — отвръща Бъргър и в гласа й се прокрадва отчаяние.
Пита на видеозаписа Шандон за бакшиша. Той твърди, че бил оставил четирийсет долара.
— Ако не ме лъже паметта, две двайсетачки — казва й.
— А после какво? Тръгнали сте си от ресторанта, така ли?
— Решихме да пийнем в нейното жилище — отвръща Шандон.
14.
На това място той се впуска в големи подробности. Твърди, че е излязъл от „Луми“ заедно със Сюзан Плес. Било много студено, но двамата решили да не спират такси, понеже тя живеела само на няколко пресечки от ресторанта. Шандон описва луната и облаците много прочувствено, едва ли не поетично. Небето било изпъстрено с огромни синкавобели ивици, сякаш някой бил драскал по него с тебешир, пълната месечина била отчасти затулена от облаците. А при пълнолуние той винаги се възбуждал сексуално, понеже луната му приличала на корема на бременна, на женско дупе и гърди. Поривистият вятър брулел високите жилищни сгради и по едно време той си свалил шала, за да го даде на Сюзан — да не й е студено. Твърди, че бил облечен в дълго черно кашмирено палто и тук аз се сещам за главната съдебна лекарка на Франция — доктор Рут Щван, разказала ми за срещата си с човек, който според нея бил Шандон.
Преди има-няма половин месец бях при доктор Щван, понеже от Интерпол ме помолиха да обсъдим с нея убийствата в Париж, и докато разговаряхме, тя ми разказа как една вечер на вратата й се появил непознат, който твърдял, че е претърпял катастрофа. Помолил да се обади по телефона, бил облечен в дълго черно палто и се държал много галантно. Но когато бях при доктор Щван, тя ми спомена и друго. Спомни си, че мъжът имал странна, отблъскваща телесна миризма. Вонял на мръсен мокър звяр. И това я притеснило много. Тя веднага усетила, че тук има нещо гнило. Въпреки това сигурно е щяла да го пусне в дома си или по-вероятно той е щял да проникне насилствено вътре, ако не било едно чудотворно стечение на обстоятелствата.