— Тях ли? Това същите хора ли са, за които постоянно говорите? Представителите на службите на реда?
— Американски федерални агенти.
— Да се върнем на Сюзан — направлява го Бъргър.
— Стеснявам се. Не знам доколко подробно искате да разказвам от тук нататък.
Надига пепси-колата и устните му се усукват като сивкави червеи около сламката. Не си представям как някой може да поиска да ги целуне. Не си представям как някой може изобщо да се докосне до този човек.
— Разкажете ми всичко, каквото помните — приканва прокурорката. — Истината, господине.
Шандон оставя пепси-колата и аз трепвам, защото в кадър отново изниква ръкава на Тали, който пали поредната цигара. Питам се дали Шандон се досеща, че Тали е федерален агент, че е от хората, които според него го преследвали и му съсипвали живота.
— Добре тогава, ще ви разкажа. Не ми се иска, но се опитвам да ви помогна — издишва Шандон тютюневия дим.
— Продължете, ако обичате. С всички подробности, които помните.
— Известно време се целувахме, стана бързо.
Той не казва нищо повече.
— В какъв смисъл „стана бързо“?
Обикновено е достатъчно някой да уточни, че се е любил, и толкоз. Следователят или прокурорът, провеждащ прекия или кръстосания разпит, не смята за нужно да пита за повече подробности. Но заради сексуалното насилие, на което са били подложени Сюзан и всички останали жени, убити според нас от Шандон, е важно да знаем подробностите, всички подробности, от които да разберем как той си представя секса.
— Не ми се говори за това — отсича Шандон и пак започва да си играе с Бъргър на котка и мишка.
Иска да го молят.
— Защо? — пита го прокурорката.
— Защото не говоря за такива неща, особено пък в присъствието на жена.
— За всички ще бъде по-добре, ако ме възприемате не като жена, а като прокурор — обяснява му Бъргър.
— Не мога да разговарям с вас и да не ви възприемам като жена — натъртва той тихо. Подсмихва се. — Много сте хубава.
— Виждате ли ме?
— Почти не ви виждам. Но усещам, че сте хубава. Чувал съм.
— Ще ви моля, господине, да не говорим повече за мен. Разбрахме ли се?
Шандон я гледа и кима.
— Какво точно направихте, господине, след като започнахте да целувате Сюзан? Милвахте ли я, докосвахте ли я, съблякохте ли я? Тя милваше ли ви, докосваше ли ви, съблече ли ви? Какво? Помните ли как беше облечена оная вечер?
— В кафяв кожен панталон. С цвят на млечен шоколад, така бих го описал. Беше тесен, но без да е просташки впит. Сюзан беше с ботуши, по-скоро с кафяви кожени боти. От кръста нагоре беше с черна блуза, нещо като трико. С дълги ръкави. — Той поглежда към тавана. — С изрязано деколте, доста дълбоко. От ония, които се закопчават между краката — щраква Шандон.
Пръстите му с късите белезникави косъмчета по тях ми заприличват на кактуси, на четки, с каквито мием бутилки.
— Боди — помага му Бъргър.
— Да. В началото бях доста смутен, когато се опитах да я помилвам, а не успях да издърпам блузата.
— Опитали сте да пъхнете ръце под блузата, но не сте успели, понеже бодито се закопчава между краката ли?
— Да, точно така.
— И как реагира Сюзан, когато се опитахте да издърпате блузата?
— Засмя се и взе да се шегува.
— С вас ли?
— Да, но не злобарски. Реши, че съм много забавен. Пусна някаква шега за французите. Нали уж сме известни като много обиграни любовници.
— Значи е знаела, че сте от Франция.
— Разбира се — отвръща учтиво Шандон.
— Говореше ли френски?
— Не.
— Каза ли ви го, или вие така предполагате?
— Попитах я по време на вечерята дали знае френски.
— Значи се е шегувала с вас заради бодито.
— Да. Шегуваше се. Плъзна ръката ми надолу между краката си и ми помогна да разкопчая копчетата. Помня, че беше възбудена и че се учудих, задето е станало толкова бързо.
— Откъде разбрахте, че е възбудена?…
— Беше влажна — отвръща Шандон. — Много влажна. Наистина ми е неприятно да говоря за всичко това. — Лицето му грее — все пак му е приятно. — Наистина ли се налага да продължа с такива подробности?
— Ако обичате, господине. Всичко, каквото помните.
Бъргър е твърда и сдържана. Все едно Шандон й разказва как е разглобявал часовник.