— Казахте, че сте се облекли. А Сюзан? Беше ли облечена, когато я оставихте?
— Беше по черна сатенена пижама. Облече я и ме целуна на вратата.
— И вие сте слезли долу във фоайето. Видяхте ли някого?
— Хуан, портиера де. Излязох и тръгнах да се поразходя. Намерих едно кафене и се отбих да закуся. Бях прегладнял. — Той млъква. — „Нийлс“. Така се казва. Точно срещу „Луми“.
— Помните ли какво поръчахте?
— Еспресо.
— Били сте прегладнели, а сте поръчали само еспресо?
Бъргър му дава да разбере, че не е пропуснала думата „прегладнял“ и си дава сметка: той й се присмива, разиграва я, лъже я в очите. Шандон наистина е бил прегладнял, но не за храна. Наслаждавал се е на насилието, на кръвта, на това, че е обезобразил плътта, защото току-що е оставил жената изпохапана и пребита до смърт. Каквото и да разправя, е направил точно това, негодникът му с негодник! Мръсен лъжец!
— Кога научихте, господине, че Сюзан е убита? — пита го Бъргър.
— Вечерта тя не дойде на срещата.
— Е, нямало е как да дойде.
— После на другия ден…
— Кога, на пети или на шести декември? — интересува се прокурорката, като ускорява темпото и показва на Шандон, че няма да търпи повече шикалкавенето му.
— На шести — отвръща той. — Прочетох за убийството във вестника, ден след като Сюзан трябваше да дойде в „Л’абсент“ — прави се Шандон на много покрусен. — Бях разтърсен — подсмърча той.
— Тя е нямало как да дойде предната вечер в „Л’абсент“. Но вие твърдите, че сте отишли, така ли?
— Поръчах си на бара чаша вино и седнах да я чакам. Накрая си тръгнах.
— Споменахте ли на някого в ресторанта, че я чакате?
— Да. Попитах оберкелнера дали е идвала и дали е оставила съобщение за мен. Познаваха я, нали се появява по телевизията.
Бъргър го разпитва надълго и нашироко за оберкелнера, как се казва, как е бил облечен Шандон оная вечер, колко е платил за виното и дали в брой, когато е попитал за Сюзан, представил ли се е по име. Разбира се, че не. Прокурорката посвещава на това цели пет минути. Споменава пред мен, че от бистрото се били обадили в полицията и били съобщили как се е появил мъж, който бил казал, че чака Сюзан Плес. Още тогава били проверили най-старателно случая. Оказало се вярно. Описанието на облеклото на мъжа съвпадало с онова, което бил дал и Шандон. Непознатият наистина бил поръчал на бара чаша червено вино и бил питал за Сюзан, но не се бил представил по име. Този мъж отговарял и на описанието на човека, вечерял предния ден заедно със Сюзан в ресторант „Луми“.
— А споменавали ли сте пред някого, че в нощта на убийството сте били с нея? — казва върху записа Бъргър.
— Не. След като разбрах какво се е случило, трябваше да мълча като гроб.
— А какво разбрахте, че се е случило?
— Те са го направили. Те са я убили. За да го лепнат на мен.
— Пак ли?
— Преди това съм бил с жени и в Париж. Те убиха и тях.
— Били сте с тези жени преди смъртта на Сюзан ли?
— Да, може би с една-две. И с няколко след това. Същото сполетя и тях, понеже ме следяха. Ето защо започнах да се крия, а от стреса и несгодите здравословното ми състояние рязко се влоши. Беше истински кошмар, а не смеех да кажа и гък. Кой щеше да ми повярва?
— Уместен въпрос — отсича рязко Бъргър. — Защото знаете ли? Лично аз не ви вярвам, господине. Вие сте убили Сюзан, нали, господине?
— Не, не съм я убивал.
— Изнасилили сте я, нали, господине?
— Не съм я изнасилвал.
— Били сте я и сте я хапали, нали, господине?
— Не, не съм. Затова и не казах нищо на никого. Кой ще ми повярва? Кой ще повярва, че някой се опитва да ме унищожи само защото смята, че баща ми е престъпник, мафиотски бос?
— Не сте казали на полицията и на никой друг, че сте последният, който е виждал Сюзан жива, защото сте я убили, нали, господине?
— Не съм казвал на никого. Кажех ли, щяха да ме обвинят, че съм я убил, точно както сега ме обвинявате вие. Върнах се в Париж. Скитах се немил-недраг. Надявах се да ме забравят, но къде ти! Както виждате, не са.
— Знаете ли, господине, че по цялото тяло на Сюзан имаше следи от ухапване, че по тях бе намерена вашата слюнка и че ДНК на слюнката и на семенната течност, открита във влагалището й, съвпадат с вашата ДНК.
Той отново вперва черните очила в прокурорката.