Выбрать главу

— Нали знаете какво е ДНК?

— Не се и учудвам, че са открили моята ДНК.

— Защото сте я хапали.

— Изобщо не съм я хапал. Но обичам да целувам. Аз… — млъква той насред изречението.

— Какво вие? Какво толкова сте правили, та слюнката ви е попаднала по раните от ухапване, които, както твърдите, не сте нанесли? Как ще го обясните?

— Обичам да целувам — повтаря той. — Да смуча и да лижа. Цялото тяло.

— Къде по-точно? В буквалния смисъл ли всеки сантиметър от тялото?

— Да. Цялото. Обичам женското тяло. Всеки сантиметър от него. Вероятно защото… Защото то е много красиво, а както виждате, аз никога не съм се отличавал с красота. Затова ги боготворя. Моите жени де. Плътта им.

— Целувате ли ги по ходилата, лижете ли и тях например?

— Да. Навсякъде.

— А хапали ли сте някога жена по гърдите?

— Не. Сюзан имаше много хубави гърди.

— Но сте ги смукали, лизали сте ги?

— Да, като полудял.

— Гърдите важни ли са за вас?

— О, да. Много… Защо да си кривя душата?

— И търсите жени с големи гърди?

— Имам си тип, който предпочитам.

— И какъв по-точно е този тип?

— Налети гърди. — Шандон свива на чашки дланите пред гърдите си и лицето му грейва от сексуална възбуда, докато той описва типа жени, които го привличат. Може би само така ми се струва, но очите му блестят зад черните очила. — Само че не дебели. Не си падам по дебелите жени. Предпочитам слабичките в кръста, с тесен ханш, но с много големи гърди.

Отново свива на чашки дланите си, сякаш е стиснал волейболни топки, мускулите по ръцете му се изопват, вените изпъкват.

— А Сюзан ваш тип ли беше? — пита съвсем невъзмутимо Бъргър.

— Привлече ме още щом я зърнах в ресторанта — отвръща той.

— В „Луми“ ли?

— Да.

— По трупа й са открити и косми — казва след това прокурорката. — Знаете ли, че са намерени необичайно дълги, тънки като на новородено косми — точно като вашите? Как да си го обясним, след като твърдите, че сте се обръснали? Нали току-що ми казахте, че сте обръснали цялото си тяло?

— Те подхвърлят разни неща. Сигурен съм.

— Хората, които се опитват да ви натопят ли?

— Да, те.

— А откъде са взели ваши косми?

— Преди около пет години в Париж започна да ми се струва, че някой ме следи — пояснява той. — Не ме изпуска от поглед. Нямах представа кой. Но когато бях по-млад, невинаги бръснех цялото си тяло. Нали си представяте колко сложно е да си обръсна гърба? Почти невъзможно. Няма как да го стигна, затова не го правех с месеци, пък и когато бях по-млад, се стеснявах повече с жените и рядко ги заговарях. Затова не си правех труда да се бръсна, просто се прикривах с крачолите на панталоните и с дълги ръкави и си бръснех само ръцете, врата и лицето — пипа се той по бузата. — Веднъж се прибрах в жилището на приемните ми родители…

— По онова време те бяха ли живи? Хората, за които споменахте, че са ви отгледали? И които са живели недалеч от затвора? — подмята Бъргър донякъде ехидно.

— Не, бяха починали. Но и след смъртта им живях известно време в тяхното жилище. Не беше скъпо, а и работех — каквото намеря де. Прибирам се веднъж и що да видя, някой е влизал. Странна работа! Не липсваше нищо, освен завивките върху леглото. Е, пак добре — помислих си. Взели са само това. Но после се повтори още няколко пъти. Сега вече знам, че са били те. Искали са да вземат от космите ми. Затова и са задигнали само завивките. Косата ми капе — пипа се той по усуканата на масури коса върху темето си. — Не се ли бръсна, се стеле навсякъде. Лепи се по всичко, нали е дълга.

Той протяга ръка, за да покаже на Бъргър, и във въздуха, сякаш безтегловни, увисват дълги кичури.

— Значи твърдите, че когато сте се запознали със Сюзан, космите ви не са били дълги? Дори по гърба?

— Не. Ако сте намерили по трупа дълги косми, знайте, че някой ги е подхвърлил, нали разбирате? Въпреки това признавам, че нося вина за убийството й.

15.

— Защо да носите вина? — пита Бъргър Шандон. — Защо твърдите, че носите вина за убийството на Сюзан?

— Защото те ме следяха — отговаря й той. — Явно са отишли в жилището й веднага след като съм си тръгнал и са я убили.

— И в Ричмънд ли са ви проследили, господине? Защо дойдохте тук?

— Дойдох заради брат си.

— Обяснете — приканва прокурорката.