— Потърсих лекаря, правил аутопсията, но никой не ми помогна — обяснява Шандон на прокурорката.
— С кого разговаряхте? — любопитства тя.
— С някаква жена. Вероятно от централата.
— Тя каза ли ви кой лекар е правил аутопсията?
— Да. Доктор Скарпета. След това поисках да разговарям с него, а телефонистката ми обясни, че доктор Скарпета било жена. Викам й — добре де. Свържете ме тогава с нея. Служителката отговори, че доктор Скарпета била заета. Не оставих, разбира се, името и телефона си, защото и сега трябваше да си отварям очите на четири. Ами ако ме следяха и тук? Откъде да знам? После чета в един вестник за някакво убийство тук, за жена, умъртвена преди седмица в магазин за хранителни стоки, и съм стъписан — уплашен. Ами сега! Те са тук!
— Същите хора ли? Онези, които според вас ви следят?
— Те са тук, толкова ли не виждате? Убили са брат ми и са знаели, че ще дойда да го потърся.
— Много обиграни са, няма що! Толкова обиграни, че са предвидили как ще биете толкова път, за да дойдете в Ричмънд, щата Вирджиния, защото по една случайност сте прочели в изхвърлен брой на „Ю Ес Ей Тудей“, че се е появил труп, и сте разбрали, че е на Тома, а после сте откраднали паспорт и портфейл, за да се доберете до Ричмънд.
— То оставаше да не предвидят, че ще дойда! Обичам брат си. Само него си имам на тоя свят. Само той се е държал някога добре с мен. А и трябваше да разбера заради татко. Клетият татко!
— Ами майка ви? Тя няма ли да се разстрои, ако научи, че Тома е мъртъв?
— Вечно е пияна.
— Да не е алкохоличка?
— Само се налива.
— Всеки ден ли?
— Всеки ден, от сутрин до вечер. После се разстройва и го удря на плач.
— Уж не живеете с нея, а знаете, че пие всеки ден, от сутрин до вечер.
— Споменавал ми е Тома. Откакто я помня, си е такава. Винаги са ми казвали, че не изтрезнявала. Малкото пъти, когато съм ходил у нашите, е била пияна. Веднъж дори ми обясниха, че съм болен по рождение вероятно защото е пиела и по време на бременността.
Бъргър ме поглежда.
— Възможно ли е?
— Алкохолен синдром на плода ли? — Замислям се. — Малко вероятно. Умственото и физическото изоставане в тежка форма обикновено се появява само при майки алкохолички, а кожните заболявания, каквото е хипертрихозата, е най-малкото, от което ще страда детето.
— Това не означава, че Шандон не е убеден, че именно майка му е виновна за неговото страдание.
— Със сигурност може да смята така — съгласявам се аз.
— И това донякъде обяснява крайната му омраза към жените.
— Доколкото нещо изобщо може да обясни такава омраза — вметвам аз.
На видеозаписа Бъргър е върнала Шандон към разговора, който той твърди, че е провел с моргата в Ричмънд.
— Значи сте се опитали да се свържете по телефона с доктор Скарпета, но не сте успели. После какво направихте?
— На другия ден, в петък, чух по телевизора в мотелската стая, че е убита още една жена. Този път полицайка. Прекъснаха новините, гледам какво предават и следващото нещо, което камерите показват, е голям черен автомобил, който пристига на местопрестъплението — обясниха, че това била съдебната лекарка, доктор Скарпета де. Реших незабавно да отида там. Да я изчакам да си тръгне и да се приближа. Да й кажа, че трябва да поговорим. Спрях такси.
Тук изумителната му памет го подвежда. Шандон не помни от коя фирма е било таксито, не помни дори цвета на автомобила, помни само, че шофьорът бил „черен“. В Ричмънд към осемдесет на сто от таксиметровите шофьори са чернокожи. Шандон твърди, че докато отивал към местопрестъплението — знаел адреса, понеже го били съобщили по новините — пак били прекъснали емисиите. Този път, за да предупредят хората да се пазят от убиеца, вероятно страдащ от необичайно заболяване, заради което изглеждал твърде странно. Ето как Шандон описва хипертрихозата.
— Сега вече се убедих — продължава той. — Заложили са ми капан и всички смятат, че аз съм убил жените в Ричмънд. Както седях на задната седалка в таксито, изпаднах в ужас — не знаех какво да правя. Попитах шофьора: „Познавате ли жената, за която говорят? Скарпета“. Той отвърна, че в града я познавало мало и голямо. Сетне се поинтересувах къде живее и обясних, че съм турист. Откара ме човекът в квартала й, но не влязохме по уличките, защото имаше бариера с охрана. Сега обаче знаех достатъчно, за да я открия и сам. Слязох от таксито на няколко пресечки оттам. Бях решен да я намеря, преди да е станало прекалено късно.