— Между другото — подхващам аз, стъписана, задето май не ми вярват, — как Шандон обясни, че в къщата ми са намерени два секача? Както вече ви споменах, в железарията купих секач. Откъде се е взел вторият, щом Шандон твърди, че не го е донесъл? И щом съм искала да го убивам, защо просто не съм го застреляла? Пистолетът ми беше подръка, на масата в трапезарията.
Бъргър се двоуми и подминава моите въпроси, сякаш изобщо не съм ги задавала.
— Ако не знам цялата истина, няма как да отсея онова, което е важно за разследването.
— Това поне разбирам.
— Мога ли да започна с връзката ви с Джей?
— Той ме закара в болницата — предавам се накрая. При така стеклите се обстоятелства явно не аз, а Бъргър ще задава въпросите. — Когато си счупих ръката. Дойде заедно с полицаите, с агентите от Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие, а в събота следобед, по време на огледа в къщата ми, си разменихме няколко думи.
— Имате ли представа защо е сметнал за нужно да дойде чак от Франция и да се включи в издирването на Шандон?
— Мога само да предполагам, че е пристигнал, защото е запознат със случая.
— Или защото си е търсел оправдание да се срещне с вас.
— Питайте него.
— Срещате ли се с Джей?
— Както ви обясних, не съм го виждала от събота следобед.
— Защо? Да не смятате връзката ви за приключила?
— Никога не съм смятала, че е започнала.
— Но сте преспали с него — вдига тя вежда.
— Значи съм виновна в това, че не съм преценила правилно човека.
— Той е красив, умен. И млад. Някои биха ви обвинили по-скоро в добър вкус. Не е семеен. Вие също. Не може да се каже, че сте извършили прелюбодеяние. — Известно време Бъргър мълчи. Дали не намеква за Бентън, за това, че в миналото съм извършвала прелюбодеяние? — Джей Тали е много богат, нали? — Прокурорката почуква с върха на химикалката по тефтера — метроном, отмерващ ужасните мигове, които изживявам. — Вероятно ги е наследил от родителите си. Ще проверя. Между другото, не е зле да знаете, че си поговорих с него, с Джей де. Надълго и нашироко.
— Както личи, сте си поговорили с целия свят. Едно не проумявам — откъде намирате време.
— В медицинския център на Вирджиния се отвориха пролуки.
Представям си я как пие кафе с Тали. Представям си и как той я гледа, как се държи. Питам се дали Тали я привлича.
— Докато Шандон почиваше и така нататък, се възползвах от възможността и разговарях и с Тали, и с Марино.
Кръстосала е ръце върху тефтера, в горния край на който пише: „Окръжна прокуратура, Манхатън“. Откакто е в заседателната зала, не е написала и една-едничка дума, и едно изречение. Вече си има едно наум — не си води бележки, да не би адвокатът на обвиняемия да ги изиска и да започне да подпитва. Защитникът има право да прегледа всичко, съхранено в писмена форма. Затова не записваше нищо. От време на време Бъргър драска по бележника. Откакто е влязла тук, е запълнила цели две страници със заврънкулки. Заставам нащрек. Прокурорката се държи с мен като със свидетелка. А аз не би трябвало да се явявам като свидетелка, поне за убийството в Ню Йорк.
— Оставам с впечатлението, че се питате дали Джей не е забъркан някак… — подхващам аз.
Бъргър ме прекъсва, като свива рамене.
— Не бива да изключваме нищо — казва тя. — Дали е възможно ли? Вече съм склонна да мисля, че е възможно всичко. Тали би бил в много изгодно положение, ако се е сдушил с клана на Шандон, нали? Интерпол, о, колко удобно за една престъпна организация! Обажда ви се по телефона и ви вика във Франция вероятно за да разбере какво знаете за тоя ненормалник Жан-Батист. После, не щеш ли, цъфва в Ричмънд, за да го издирва. — Прокурорката кръстосва ръце и отново ме пронизва с поглед. — Нещо не ми е симпатичен тоя тип. Чудя ви се какво толкова сте му харесали.
— Вижте какво! — подхващам, а в гласа ми се долавя разгром. — С Тали сме били близки в Париж най-много едно денонощие.