— Сама сте пожелали да се любите с него. Оная вечер сте вдигнали скандал в някакъв парижки ресторант и сте си тръгнали с гръм и трясък, изревнували сте, понеже бил загледал друга жена…
— Моля? — изпелтечвам аз. — Той ли ви каза това?
Бъргър ме наблюдава, без да продумва. Тонът й е същият, както с Шандон — ужасно чудовище. Сега пък разпитва мен — ужасен човек. Ето как се чувствам.
— Нямаше никаква друга жена — отговарям й аз. — Каква друга жена? Изобщо не съм ревнувала. Той ме притискаше, държеше се нагло и на мен ми писна.
— В кафене „Рюнц“ на улица „Фавар“? Голяма сцена сте направили — продължава тя с моята история, най-малкото с версията на Тали за нея.
— Не съм правила никакви сцени. Станах от масата, излязох си, и толкоз.
— От там сте се върнали в хотела, взели сте такси и сте отишли на остров Сен Луи, където живеят Шандонови. Обикаляли сте вече по мръкнало, надзъртали сте в прозорците на дома на Шандон, после сте взели проби от водата в Сена.
От онова, което Бъргър току-що ми е казала, ме побиват ледени тръпки. Под блузата ми на вадички се стича пот. Изобщо не съм споменавала на Джей какво съм правила, след като съм си тръгнала от ресторанта. Откъде прокурорката знае всичко това? Откъде го знае и Джей, ако й е казал той? Марино? Дали пък не се е раздрънкал той?
— Какво целяхте, когато отидохте да търсите къщата на Шандон? Какво очаквахте да разберете? — продължава прокурорката.
— Ако съм знаела какво съм очаквала да разбера, нямаше да ходя — тросвам се аз. — Колкото до пробите от водата, както сигурно знаете от лабораторните заключения, по дрехите на трупа с неустановена самоличност в пристанището на Ричмънд — по трупа на Тома, открихме диатомеи, микроскопични водорасли. Реших да взема проби от водата край дома на Шандон, за да проверя дали случайно и в Сена на онова място не се среща същият вид диатомеи. Излязох права. Сладководните диатомеи бяха същите като тези откъм опакото на дрехите по трупа — трупа на Тома, но това няма никакво значение. Вие не разследвате Жан-Батист за убийството на човека, за когото предполагаме, че му е брат, понеже той вероятно е бил убит в Белгия. Вече го изяснихме.
— Но пробите от водата са важни.
— Защо?
— Всичко, което се е случило, ми разкрива повече за заподозрения и вероятно ще ме насочи към подбудите. И по-важно, към самоличността и намеренията.
Самоличност и намерения. Тези думи тътнат като влак през съзнанието ми. Аз съм юрист. Знам какво означават.
— Защо взехте пробите от водата? Често ли ви се случва да обикаляте и да събирате веществени доказателства, които не са пряко свързани с труп? С други думи, не ви влиза в правомощията да взимате проби от водата, особено пък в чужда държава. Защо всъщност отидохте във Франция? Не е ли малко странно един съдебен лекар да ходи в такива командировки?
— Повикаха ме от Интерпол. Току-що го казахте и вие.
— Ако сме по-точни, повикал ви е Джей Тали.
— Той представлява Интерпол. Техният човек за връзка със Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие.
— Питам се защо ли наистина е нагласил нещата така, че да отидете там. — Тя млъква, вледеняващият страх докосва съзнанието ми. Хрумва ми, че Джей може би ме е използвал, воден от причини, за които не дръзвам дори да мисля. — Тали има много лица — допълва загадъчно Бъргър. — Ако Жан-Батист бъде съден тук, се опасявам, че Тали ще бъде по-полезен на защитата, отколкото на обвинението. За да ви злепостави като свидетелка.
Тилът ми пламва. Лицето ми гори. Като шрапнел ме раздира страх, помел надеждата, че никога няма да изживея такъв ужас.
— Нека ви попитам нещо. — Възмутена съм от дън душа. Това е единственото, което мога да кажа, та гласът ми да не трепери. — Има ли нещо в живота ми, за което не знаете?
— А, не знам доста неща.
— Защо оставам с чувството, че заподозряната съм аз, госпожо Бъргър?
— Не знам. От къде на къде ще оставате с такова чувство?
— Опитвам се да не го приемам лично. Но от минута на минута ми е все по-трудно.
Бъргър не се усмихва. От решителността очите й приличат на кремък, гласът й е суров.
— Тепърва ще става много лично. Искрено ви съветвам да не го взимате присърце. Ако някой знае как стават тия неща, то това сте вие. Самото извършване на престъплението е нищо в сравнение с вредата, нанасяна от вълните, които то вдига. Когато е проникнал в къщата ви, Жан-Батист Шандон не ви е нанесъл нито един удар. Едва сега започва да ви причинява болка. Вече ви е причинил. Тепърва ще ви причинява. Може да е зад решетките, но всекидневно ще ви нанася удари. Започнал е смъртоносно, жестоко дело — оскверняването на Кей Скарпета. Нищо не е в състояние да го спре. Съжалявам. Това е житейски факт, който знаете прекрасно.