Вперила съм очи в нея.
— Да ми се е сторило, че ме е нападнал ли? Че за какво друго ще ми идва в къщата?
— Все пак сте му отворили. Това поне знаем със сигурност.
— Не ме питате дали съм го поканила на гости, нали? — Гледам я предизвикателно. Устата ми лепне. Ръцете ми треперят. Бъргър не ми отговаря и аз изтиквам назад стола. — Не съм длъжна да седя тук и да слушам всичко това. Става все по-смешно, направо не е за вярване!
— А как ще се чувствате, доктор Скарпета, ако някой намекне пред всички, че сте поканили в къщата си Шандон и сте го нападнали? Ей така, без причина, само защото сте се уплашили. Или още по-лошо. Че вие с Джей Тали участвате в заговор, както самият Шандон заяви на записа. Което би обяснило и защо сте ходили в Париж и сте преспали с Тали, а после сте се срещнали с доктор Щван и сте взели от моргата веществени доказателства.
— Как ще се почувствам ли? Не знам какво да кажа.
— Вие сте единствената свидетелка, единственият оцелял, който знае, че Шандон лъже най-безогледно. Ако казвате истината, изходът от процеса зависи изцяло от вас.
— Не съм свидетелка по вашия случай — напомням й аз. — Нямам нищо общо с разследването на убийството на Сюзан Плес.
— Нуждая се от помощта ви. Ще отнеме страшно много време.
— Няма да ви помогна. Поне докато подлагате на съмнение достоверността на онова, което ви казвам, и душевното ми състояние.
— Не се съмнявам нито в едното, нито в другото. Но адвокатът на подсъдимия ще ги оспори. И то не на шега. На кръст ще ви разпъне.
Тя заобикаля внимателно острите ръбове на действителността, която все още не желае да разкрие пред мен. Адвокатът на подсъдимия. Подозирам, че Бъргър знае кой е той. Знае кой точно ще довърши започнатото от Шандон: оскверняването, унижението ми пред целия свят. Сърцето ми ще се пръсне. Чувствам се мъртва. Животът ми е свършил направо пред моите очи.
— В някакъв момент ще ми трябвате в Ню Йорк — продължава прокурорката. — По-скоро рано, отколкото късно. А, между другото, да ви предупредя да внимавате много с кого разговаряте. Не ви препоръчвам например да обсъждате с когото и да било случаите, без първо да сте ме уведомили. — Тя започва да си събира книжата. — Предупреждавам ви, избягвайте всякакъв контакт с Джей Тали — стрелва ме Бъргър с очи и щраква закопчалките на куфарчето. — Колкото и да ми е неприятно, май ще получим коледен подарък, който никак няма да ни хареса.
Изправяме се и заставаме с лице една към друга.
— Кой? — питам я уморено. — Знаете кой ще го защитава в съда, нали? Затова и седяхте цяла нощ с него. Искахте да го притиснете, преди адвокатът да е затръшнал вратата.
— Вярно си е — потвърждава тя донякъде раздразнено. — Въпросът е дали не изиграха мен. — Поглеждаме се през лъскавата повърхност на дървената маса. — Надали е съвпадение, че само час след последния разпит, който проведох с Шандон, ми съобщиха, че той вече е наел адвокат — уточнява тя. — Подозирам, че вече е знаел кой ще го защитава, нищо чудно да го е наел и преди това. Но Шандон и негодникът, който ще го представлява, си въобразяват, че този запис — потупва Бъргър по куфарчето — ще помогне на тях, а на нас само ще навреди.
— Защото съдебните заседатели или ще му повярват, или ще решат, че страда от мания за преследване и е луд — обобщавам аз.
Прокурорката кима.
— О, да, разбира се. Ако в другото не успеят, ще пледират невменяемост. Само това оставаше господин Шандон да отиде в „Кърби“.
Това е прословута психиатрична болница за углавни престъпници в Ню Йорк. Тъкмо там лежеше Кари Гретхен, преди да избяга и да убие Бентън. Бъргър току-що е засегнала още едно болезнено място в живота ми.
— Излиза, че знаете за Кари Гретхен — проронвам сломена, докато излизаме от заседателната зала, където никога вече няма да се чувствам както преди.
Тя също се е превърнала в местопрестъпление. Целият ми свят е едно огромно местопрестъпление.
— Поразпитах за вас — казва Бъргър така, сякаш се извинява. — И сте права, наистина знам кой ще представлява в съда Шандон, новините не са добри. Всъщност са ужасни. — Докато излизаме в коридора, Бъргър си облича палтото от норка. — Познавате ли сина на Марино?
Спирам и я зяпвам смаяна.