— Май не съм срещала човек, който да го познава — отвръщам.
— Хайде, отивайте на празника. Пътем ще ви обясня. — Бъргър е гушнала книгите и папките и стъпва тихо и бавно по дебелия мокет. — Роко Марино, на галено Роки, е изключително обигран адвокат по углавни престъпления, дай му да защитава в съда мафиоти и други отрепки, на които им е по джоба да му платят, за да ги измъкне, без да подбира средствата. Много е суетен. Обича около него да се вдига шум. — Тя ме поглежда. — Но най-много обича да наранява хората. Това му е стихията.
Щраквам ключа за осветлението в коридора, за кратко се потапяме в мрак и приближаваме първите врати от неръждаема стомана.
— Доколкото знам, преди няколко години, още докато следвал право — продължава Бъргър, — Роки си сменил презимето на Каджиано. Така окончателно се е отрекъл от баща си, когото, подозирам, презира.
Двоумя се, както я гледам в мрака. Не искам тя да вижда изражението ми, да долови, че съм напълно разгромена. Винаги съм знаела, че Марино мрази сина си. Правела съм какви ли не догадки за причината. Може би Роки е обратен или наркоман, или просто несретник. Едно беше сигурно: Роки е едва ли не анатема за баща си и сега вече знам защо. Смаяна съм от горчивата ирония, от срама. Божичко!
— Нима така нареченият Роки Каджиано е научил за делото и по свое желание е предложил услугите си? — интересувам се аз.
— Възможно е. Но не е изключено и да са го наели хората от престъпния свят, свързани с клана Шандон. Няма да се учудя и ако Роки вече се е бил сдушил с тях. Но човек остава с чувството, че вижда как баща и син са хвърлени на Колизеума. Отцеубийство пред очите на целия свят, макар и непряко. Марино няма непременно да свидетелства на процеса срещу Шандон в Ню Йорк, но и това може да се случи — зависи как ще потръгнат нещата.
Наясно съм как ще потръгнат. Бъргър е дошла в Ричмънд, за да прибави тукашните случаи към разследването в Ню Йорк. Няма да се изненадам, ако някак успее да включи и убийствата в Париж.
— Въпреки това — допълва прокурорката, — случаят на Шандон пак ще си остане на Марино. На полицаи като него не им е безразлично какво става. А това, че Роки ще защитава в съда Шандон, ме поставя в неловко положение. Ако делото се гледаше в Ричмънд, щях да отида при съдията и да възразя, че има очевиден сблъсък на интереси. Дори с цената на това да ме отстранят от съдебната зала и да получа мъмрене. В най-лошия случай обаче бих помолила съдията да настоява за втори адвокат на обвиняемия, така че син да не разпитва баща.
Натискам един от бутоните, пред нас се отваря поредната метална врата.
— Бих могла да вдигна скандал, да оспорвам — продължава Бъргър. — Тогава съдът би могъл да се произнесе в моя полза. Ако не друго, бих могла да се възползвам от ситуацията, за да си спечеля симпатиите на съдебните заседатели и да изоблича Шандон и защитника му.
— Както и да се развие делото в Ню Йорк, Марино не може да се яви като свидетел — възразявам, понеже вече долавям накъде бие прокурорката. — Най-малкото по делото за убийството на Сюзан Плес. Не виждам как ще се отървете от Роки. Де такъв късмет!
— Така си е. Няма да има никакъв сблъсък на интереси. И аз ще съм с вързани ръце. А Роки не е цвете за мирисане.
Разговорът ни продължава пред служебния вход, където стоим на студа до автомобилите. Голият, осветен от бледа светлина цимент наоколо сякаш олицетворява действителността, пред която съм изправена. Животът ми е показал суровото си, безмилостно лице. Чувствам се в задънена улица, не виждам изход. Не си представям какво ще му бъде на Марино, щом разбере, че чудовището, което той е помогнал да заловят, ще бъде защитавано не от друг, а от собствения му син.
— Марино очевидно не знае — отбелязвам.
— Може би сбърках, като не му казах — отвръща тя. — Но и бездруго само ми лази по нервите. Реших да поизчакам и да пусна бомбата утре или вдругиден. Беше много вкиснат, задето съм разпитвала Шандон — допълва прокурорката донякъде злорадо.
— Личеше си.
— Преди няколко години съм се сблъсквала в съда с Роки. — Бъргър отваря вратата на автомобила си. Навежда се да включи двигателя и да пусне отоплението. — Някакъв богат човек отива по работа в Ню Йорк и там едно хлапе му се нахвърля с нож. — Тя се изправя и ме поглежда в лицето. — Мъжът обаче започва да се съпротивлява и поваля хлапето на улицата, при което то си удря главата о паважа и изпада в безсъзнание, ала преди това е успяло да наръга жертвата си в гърдите. Мъжът умира. Момчето е прието в болница и се възстановява. Роки се опита да извърти нещата така, та да изкара, че хлапето е намушкало мъжа при самоотбрана, съдебните заседатели обаче не се хванаха.