— Сигурна съм, че оттогава сте върла почитателка на господин Каджиано.
— Но не можах да му попреча, когато заведе от името на хлапето граждански иск за десет милиона — за нанесени трайни емоционални щети и не знам още за какво си. Накрая семейството на убития клекна. Защо ли? Защото просто не издържа на тормоза. Започнаха да им се случват какви ли не странни неща. Разбиха им входната врата. Откраднаха им един от автомобилите. Отровиха им кучето. Убедена съм, че зад всичко това стоеше Роки Марино Каджиано. Но нямаше как да го докажа. — Бъргър се качва в спортния си мерцедес. — Номерът му е елементарен. Обвинява всички наред, освен клиента си. А и не умее да губи.
Спомням си как преди години Марино сподели веднъж с мен, че му се иска Роки да е мъртъв.
— Дали това не влиза в подбудите му? — питам аз. — Желанието да си отмъсти. Не само на баща си, но и на вас? И то пред очите на всички.
— Възможно е — отвръща прокурорката от високата седалка на мерцедеса. — Каквито и да са подбудите му, знайте, че няма да се дам току-така и смятам да обжалвам. Всичко в крайна сметка зависи от съдията. — Бъргър се пресяга, откача колана и си го слага. — Как ще карате Бъдни вечер, Кей?
Така значи, вече съм Кей. Позамислям се. Бъдни вечер е утре.
— Налага се да продължа с ония случаи. С изгарянията де — отговарям аз.
Тя кима.
— Важно е да направим оглед на местопрестъпленията, докато все още ги има.
„Включително в къщата ми“ — мисля си аз.
— Утре следобед ще намерите ли малко свободно време? — пита прокурорката. — Когато ви е удобно. Ще работя и по празниците. Но не искам да опропастявам вашите.
Усмихвам се горчиво. Празници ли? А, да, весела Коледа! Бъргър ми е поднесла подарък, а още не знае. Помогнала ми е да взема решение, при това важно, може би най-важното в живота ми. Ще напусна работа и пръв за това ще узнае губернаторът.
— Ще ви звънна, щом приключа в окръг Джеймс Сити — обещавам й. — Дайте да се разберем за два часа.
— Ще мина да ви взема.
17.
Наближава десет, когато от Девета улица завивам към Кепитъл скуеър, заобикалям осветената статуя на Джордж Вашингтон, яхнал коня си, и минавам покрай южния портик на сградата, проектирана от Томас Джеферсън, където зад дебелите бели колони се издига десетметрово осветено коледно дърво, окичено със стъклени топки. Сещам се, че губернаторът е давал прием, а не вечеря, и с облекчение забелязвам, че гостите му са си тръгнали. На паркинга за народни представители и посетители няма и една-едничка кола.
Строената в началото на XIX век сграда на щатския парламент е боядисана в бледожълто, с бели цокли и колони. Ако се вярва на легендата, когато през Гражданската война жителите на Ричмънд сами подпалили своя град, пожарникарите все пак успели да спасят зданието на законодателното събрание. По негласна коледна традиция на всеки прозорец във Вирджиния блещукат свещи и са наслагани току-що сплетени венци, оградите от ковано желязо са накичени с вечнозелени клонки. Към мен се запътва човек от охраната и аз смъквам прозореца.
— Какво обичате? — пита ме той подозрително.
— Имам среща с губернатора Мичъл. — Идвала съм в сградата много пъти, но не и в такъв час, при това с такъв голям автомобил. — Казвам се доктор Скарпета. Позакъсняла съм. Ако е късно, ще ви разбера. Само му предайте, че се извинявам.
Офицерът грейва.
— Не ви познах в този автомобил. Отървахте ли се от мерцедеса? Нали ще изчакате малко?
Мъжът вдига телефона в будката, а аз се заглеждам в Кепитъл скуеър и усещам раздвоение, после ме оборва и тъга. Изгубих този град. Невъзможно е да се върна. Мога да стоваря вината върху Шандон, но ако искам да съм честна пред самата себе си, не само той е виновен. Време е за най-трудното. За промяна. Луси ми вдъхна смелост или може би ме принуди да видя в какво съм се превърнала, че съм закостеняла и съм се вкопчила в чиновническата службица. Повече от десет години съм главен съдебен лекар на Вирджиния. Наближавам петдесетте. Не харесвам единствената си сестра. Майка ми е проклета и болнава. Луси се изнася в Ню Йорк. Бентън е мъртъв. Аз съм сама.
— Весела Коледа, доктор Скарпета! — Мъжът от охраната се навежда към прозореца и снишава глас. Върху месинговата значка е написано името му: Ренкуист. — Да знаете, много ми е неприятно, че ви се случи всичко това, но съм доволен, че все пак го спипахте този негодник. Добре че сте действали бързо.