Тя продължи да се взира през прозореца.
— Да.
— Ужас. И какво направи?
— Захвърлих годежния пръстен в лицето му.
Нужни ми бяха няколко секунди да осмисля думите й.
— Шефът ти е бил твой годеник?
— Е, не ми беше пряк началник, а шеф на прекия ми шеф.
— Гадост. Съжалявам.
Шарлът сви рамене.
— По-добре е да разбереш преди сватбата, отколкото след нея.
В това се бях убедил от собствен опит.
— Какво точно работеше там?
— Бях асистент-консултант в търговския отдел на женската секция на „Рот“. Бившият ми годеник е Тод Рот. Семейството му притежава цялата верига магазини.
— Сама ли напусна, или задникът е имал наглостта да те уволни?
Загрижеността ми я накара да се усмихне.
— Напуснах. Не можех да работя за него и семейството му след разтрогването на годежа. А и това съвсем не беше мечтаната ми работа. Макар че като се замисля, може би трябваше да си подсигуря друга работа, преди да напусна. Хващах се на какви ли не временни длъжности и профуках всичките си пари.
— Той е загубил — казах.
Устните й се извиха във вяла усмивка.
— Мерси.
Не ме биваше особено да проявявам съпричастност, въпреки че самият аз бях попадал в положението на Шарлът. Не просто губиш човека до себе си — осъзнаваш, че никога не си имал такъв. Изпитах облекчение, когато телефонът на Шарлът извибрира и прекрати темата. След няколкоминутно писане на съобщение, рече:
— Семейство Утън имат оферта за имота си във Флорида. Нийл Капшоу казва, че купувачът е предложил да заплати в брой и се очертава бърза сделка. Също така вече ти уредих телефонен разговор с господин Утън в петък сутрин и преместих срещата ти с Айрис, както ме помоли.
Погледнах часовника на таблото. Нямаше единайсет часа, а тя вече бе изпълнила всички задачи, които й бях възложил вчера.
— Супер. Благодаря ти.
Шарлът прибра телефона в чантичката си.
— Директно в офиса ли отиваме?
— Ще бъдем в града към един. Графикът ми е свободен до три, така че мисля първо да си взема душ и да се преоблека. Но ти можеш да не идваш на работа днес. Вчерашният ден беше достатъчно дълъг.
— Благодаря ти за предложението, но предпочитам да дойда. Искам да се заема със задачите, които ми постави Айрис. С удоволствие обаче бих отскочила до вкъщи за един бърз душ.
— Добре. Ще те оставя, където кажеш, и ще се видим направо в офиса.
Тя помълча за момент.
— Би ли ме оставил пред апартамента ми? Не живея далеч от офиса, но ще правят ремонт на метрото и не искам да закъснявам.
— Разбира се. Няма проблем — отвърнах, спомняйки си логиката й от вчера. — Да разбирам, че вече ми е позволено да те видя гола?
Лицето й порозовя.
— Какво?
— Спокойно. — Прихнах да се смея. — Не ти отправям предложение. Просто използвах аналогията ти от онзи ден.
Макар че, образно казано, през изминалите двайсет и четири часа Шарлът се разголи пред мен. Научих за проваления й годеж, за налудничавия й списък „Майната му“, както и че е осиновена. Чувствах я по-близка, което силно ме смущаваше.
— А, да! — Шарлът също се разсмя и се облегна назад. — Да, май вече нямам против да ме видиш гола.
През остатъка от пътуването тя като че ли се поотпусна и се почувства по-комфортно. Не можех да кажа същото за себе си — мисълта, че Шарлът няма против да я видя гола, не излизаше от главата ми.
Дванайсета глава
Шарлът
Офисът беше необичайно тих.
Наистина беше рано, но все пак не очаквах на мен да се падне честта да отключа вратата. Въпреки че снощи останах до седем, не успях да изпълня всички точки от списъка на Айрис и реших на следващата сутрин да дойда в шест и половина.
Запалих лампите, пуснах компютъра и се отправих към кухнята за кафе. Докато чаках да стане готово, се заех да поразтребя хладилника. Никой не си беше направил труда да почисти разлетия портокалов сок, който забелязах още в понеделник. Откъснах няколко парчета кухненска хартия, взех препарат от шкафа под мивката и се захванах да търкам стъклената полица. Задната стена на хладилника също бе изпръскана с лепкави оранжеви капки, които можех да достигна само навеждайки се максимално напред и провирайки ръка зад полицата. Точно когато бях изложила задника си на тотален показ, в стаята прокънтя мъжки глас и ми изкара ангелите.
— Какво правиш, по дяволите?
Подскочих и си фраснах главата в горния рафт.
— Ох! Мамка му.
Понечих да се изправя, обаче косата ми се беше оплела в нещо.
— Какви ги вършиш, Шарлът?
Естествено, че беше Рийд.