Представих си гледката, разкрила се пред очите му, поех дълбоко дъх и казах:
— Заклещих се.
— Какво?
— Косата ми. Можеш ли да погледнеш?
Той измърмори нещо под нос и застана зад мен. Трябваше да се наведе над мен, за да надникне в хладилника.
— Как го постигна? Косата ти се е усукала около ръчката за вдигане и сваляне на рафта.
— Ще успееш ли да я размотаеш? Или просто я отрежи. Тази поза не ми е особено удобна.
— Стой мирна. Като се гърчиш така, я заплиташ още повече.
Опитах се да не мърдам, а Рийд се зае да разплита кичура коса. Не ми беше никак лесно, като усещах колко близо е тялото му до моето. Нужни му бяха само няколко секунди, за да ме освободи.
Разтривайки глава, най-сетне се изправих.
— Благодаря ти.
Рийд скръсти ръце пред гърдите си.
— Да питам ли какво се е случило?
— Докато почиствах разлетия сок, косата ми се е заплела.
— Дошла си преди седем, за да изчистиш хладилника? Не знам дали си забелязала, но имаме чистачки.
— Не. Влязох да си направя кафе. Още онзи ден забелязах изцапания рафт и ми хрумна да го забърша, докато чакам.
Кафемашината изпиука и се обърнах да си налея кафе в порцелановата чаша, която си бях донесла.
— Имаш ли чаша? — попитах Рийд.
— Не. Използвам стиропорните чашки в шкафа.
Сбърчих вежди.
— Страшно вредни са за околната среда. Донеси си порцеланова чаша.
Рийд присви подозрително очи.
— Айрис ли те подучи да ми го кажеш?
— Не. Защо?
Той се пресегна, взе си стиропорна чашка от шкафа над мен и грабна каната от ръката ми.
— Защото ми опява за това от години.
Усмихнах му се самодоволно и отпих от кафето си.
— Няма да е лошо да ни послушаш.
Излязох от кухнята, давайки му възможност да помисли върху думите ми.
Докато Рийд и брат му се занимаваха главно с продажби, Айрис менажираше имотите на семейство Истууд, както и тези на клиенти, притежаващи обществени сгради. Макар че понякога задълженията й се припокриваха с тези на братята.
Една от задачите, които Айрис ми възложи, беше да съставя списък с всички почистващи компании в базата данни, за да подбере от тях най-изгодните от финансова гледна точка. За да я изпълня, се налагаше да отворя една по една папките им в системата. Папките на Макс бяха в пълен безпорядък — уърдовски документи и екселски таблици без имена и каквато и да било подредба. Както и очаквах, тези на Рийд бяха прилежно сортирани. За всеки имот имаше отделна папка, именувана с адреса на сградата, а в нея логически подредени подразделения, сред които открих и онова, което търсех — „Поддръжка“.
Отне ми няколко часа да събера нужните ми данни. Не намерих информация само за един от имотите на Рийд — този на улица „Бъкли“ № 1377. След като прегледах папката отново, започнах да отварям и други без адреси. Една от тях носеше простичкото название „Лични“. Вътре имаше десетки подразделения — „Здравни“, „Договори“, „Правни“… дори и „Сватба“. Обзета от любопитство, цъкнах левия бутон на мишката, за да видя кога за последно е отваряна папката. Не беше активирана през последните шест месеца. Тъкмо се канех да отскоча до офиса на Рийд и да го попитам къде мога да намеря липсващата информация, когато погледът ми се спря върху един самотен уърдовски документ, озаглавен „Преди да умра“.
Без да се замислям много-много, кликнах върху него. Онова, на което се натъкнах, направо ме шокира. Рийд си имаше свой собствен списък „Майната му“.
Списъкът на Рийд не ми излезе от главата цяла сутрин. Озадачи ме не съдържанието му, а самият факт, че съществува. Та той ми се присмя, когато му показах моя. Проверих кога е създаден документът — снощи в осем часа — и за последно е актуализиран малко след десет. Значи Рийд е останал в офиса, след като съм си тръгнала в седем. Не можех да си представя, че с часове е работил над списъка си. Просто ми се струваше твърде нетипично за него. Рийд Истууд определено имаше две страни — едната показваше пред мен и останалия свят, а другата държеше скрита. Авторът на синята бележка без съмнение би съставил списък с нещата, които желае да постигне в живота си, но не и заядливият Рийд, когото познавах аз. От време на време другият Рийд изплуваше на повърхността, но никога не се задържаше дълго.
Потънала в мисли, обикалях с кошница в ръка из магазина. Реших през обедната почивка да си купя тави, кухненска хартия и гумени ръкавици — три неща, които все не ми достигаха, когато работех с глина — но винаги си купувах и куп ненужни боклуци. В кошницата ми имаше салфетки, няколко пластмасови купи, ластици за коса и пакетчета подправки, прекалено евтини, за да ги подмина, макар и да нямах представа за какво да ги използвам. Отбих се и до щанда с порцеланови чаши, за да избера някоя за Рийд.