— Мислех си, че дори не ме харесваш. А всъщност… съм те вдъхновила? Това е страхотно.
Той рязко се изправи и отиде в другия край на стаята.
— Да не се увличаме.
Взе да рови из документите си, преструвайки се на зает.
— Забелязах, че си нахвърлял само няколко неща. Ще ми кажеш ли защо избра точно тях? Изкачването на планина ми се вижда напълно логично. Звучи ми като направо спиращо дъха преживяване. Но онова с мъжкия хор… можеш ли да пееш?
С дълбока въздишка Рийд се обърна към мен.
— Май няма да се измъкна от този въпрос, а?
— Никакъв шанс.
Върна се на стола си и пресуши остатъка от кафето.
— Да, Шарлът. Мога да пея. Или поне можех да пея… като малък. Тийнейджърското ми его обаче ме накара да изоставя това хоби. Предпочитам да не навлизам в подробности, но картинката на чашата е доста автентична… направо е плашеща. Ако искаш да научиш повече за певческия ми талант, Айрис с радост ще ти разкаже всичко. Има и мои записи, с които често ме заплашва.
— Вярно? Определено ще я разпитам.
— Супер.
— Знаеш ли… — подхванах с усмивка аз. — Ако не възнамеряваш да изпълниш написаното в него, то списъкът е безполезен. Нека ти помогна с планирането на поне една-две от точките.
— Ще се справя и сам.
— Всеки се нуждае от доза мотивация. Можем да си бъдем другарчета по списък… или в нашия случай — „майната му“ другарчета.
Това звучеше по-добре в главата ми. Усетих как по челото ми избиват капчици пот.
— Защо ти е да го правиш, Шарлът? Каква е уловката?
— Няма такава. Е, уловката е, че и ти трябва да ми помагаш да следвам целите си. Взаимно ще се насърчаваме.
Рийд отметна глава назад и избухна в гръмък смях.
— Добре, хайде да успокоим страстите.
— Поне ще обмислиш ли предложението ми да ти помогна? Все пак си ми началник. Защо не се възползваш от мен?
Той сниши тон, карайки кожата ми да настръхне.
— Значи искаш да се възползвам от теб?
Разбира се, Айрис влезе в стаята в най-неподходящия момент.
Плесна с ръце и се усмихна широко.
— Ооо… радвам се, че двамата вече се разбирате.
Прокашлях се и казах:
— Здравей, Айрис.
Тя се обърна към Рийд.
— Чух за катастрофата в Хемптънс. Дори не си ми споменал за нея. Какво точно се случи?
— Шарлът се опита да спаси една катерица и ни удариха отзад.
— Много благородно от твоя страна, Шарлът.
— Какво да кажа? Все някой трябва да пази и катериците. Страшно са ми признателни. — Вдигнах рамене, сетне преминах към по-наболяла тема. — Айрис, вярно ли е, че навремето Рийд се е занимавал с пеене?
Въпросът ми очевидно я изненада.
— Да, но не мога да повярвам, че го е споделил с теб. Обикновено го пази в тайна. — Бабата на Рийд затвори очи и въздъхна. — Имаше прекрасен глас, перфектният тенор. Бях готова да финансирам музикалното му образование. Наистина е жалко, че се отказа.
Рийд побърза да смени темата.
— На какво дължа тази чест, бабо?
— Ами, надявах се да хвана Шарлът, преди да си е тръгнала. Реших да преместя лятното фирмено парти в къщата в Бедфорд и ще ми е нужна помощта й.
Макар да живееше в Манхатън, Айрис притежаваше и къща в предградията. Там семейство Истууд и Локлиър си устройваха сбирки и прекарваха празниците. Родителите на Рийд също отсядаха там, когато не бяха заети да обикалят света. Явно господин и госпожа Истууд бяха решили да се пенсионират рано и да се насладят на заслужената си почивка, докато Айрис беше такава работохоличка, че трудно щеше да отстъпи компанията на някой друг.
— Нали щяхме да резервираме нещо в града? — рече Рийд.
— Размислих. Имението в Бедфорд е идеално за целта. Трябва да вземем под наем няколко големи бели шатри и да се погрижим за кетъринга. Джаред ще ни гостува точно тогава, така че датата е перфектна.
— Кой е Джаред? — попитах.
— Внукът на сестра ми от Лондон. Идвал е в Щатите само един-два пъти, затова ще разчитам на теб, Шарлът, да се погрижиш за него.
На Рийд идеята изглежда не му допадна особено.
— Защо му е бавачка на Джаред? — смотолеви той.
— Просто ми се струва, че двамата с Шарлът ще си допаднат. Може да го разведе из града, да му покаже заведенията, които посещава днешната младеж.
— С радост ще покажа на Джаред любимите ми свърталища.
— Благодаря ти, мила. Сигурна съм, че на Джаред много ще му хареса. Не смяташ ли, Рийд?
Рийд изгледа баба си кръвнишки, без да обели нито дума.
Тринайсета глава
Рийд
Баба ми премина всякакви граници.