Джаред Йохансен е общоизвестен ерген в Лондон; именно заради това Айрис се опитва да го пробута на Блонди. Чисто и просто иска да ме подразни.
Денем Джаред беше стоков брокер, а нощем — плейбой. С вкус към бързите коли и още по-бързите жени, нямаше начин да пропусне шанса да си легне с красавица като Шарлът. Само един поглед към поразителните й очи и тяло трепач щеше да му е достатъчен, за да види в нея поредната си лятна свалка. Надявах се тя да прозре през фалшивата му фасада.
Джаред не беше идвал в Щатите от няколко години, но спокойно можеше да се оправи и сам в Ню Йорк. Айрис се мъчеше да ме провокира, но аз отказвах да й играя по свирката.
Когато Джаред пристигна, гледах да стоя настрана от двама им с Шарлът. Иначе казано, следях ги в Инстаграм профила й. Някои от спирките им включваха изложбата на глинени съдове в Музея за модерно изкуство и пекарна „Магнолия“.
Ненавиждах факта, че Шарлът ме привлича. Както и че ме караше да се чувствам по-жив от всякога. Но най-силно презирах усещането, че тя би била по-щастлива с онзи флиртаджия, отколкото с мен. Болеше ме да си го призная, ала беше самата истина. Братовчед ми можеше да я дари с русоляви дечица и живота, който заслужава.
Колкото и да ми се искаше да пропусна лятната сбирка на Истууд и Локлиър, нямаше измъкване от нея. Трудно е просто да офейкаш, когато си собственик на компанията. От мен се очакваше не само да се усмихвам вежливо, но да държа реч, а по-късно и да раздам наградите на служителите на годината. Последното беше по настояване на баба ми, която твърдеше, че съм най-добрият оратор в семейството. Присъствието на Джаред и Шарлът щеше допълнително да утежни и без това изтощителната вечер.
Задържах се възможно най-дълго в спалнята на горния етаж, наблюдавайки празненството през прозореца. Пет гигантски шатри бяха опънати на моравата и музиката на джазбенда изпълваше въздуха. Гостите пъплеха напред-назад, а сервитьорите им поднасяха ордьоври. Хвърлих поглед на часовника си и с неохота се спуснах на долния етаж.
Шарлът и Джаред седяха на бара. Тя премяташе през пръсти тънката червена сламка на коктейла си. Джаред се възползваше от силната музика и буквално засмукваше ухото й с всяка дума. И аз владеех този трик.
Преструвайки се на разсеян, ги подминах и отидох да си побъбря с групичка служители.
След като приключих с речта си, обходих моравата в търсене на по-уединено местенце. Всеки път, щом погледнех към Шарлът, тя се взираше право в мен. Май не й беше особено интересно онова, което й казваше Джаред.
Макс се присламчи до мен и прекъсна размишленията ми.
— Златокоска изглежда адски отегчена — рече той и ми подаде водка с лед.
— Като че ли не се връзва на глупостите на Джаред. И слава Богу.
— Откъде й хрумна на баба гениалната идея да ги сватосва?
Присвих очи насреща му.
— Учудвам се, че изобщо знаеш какво се случва тук. Не съм те виждал дни наред.
— Следвам я в Инстаграм — отвърна той.
— Трябваше да се досетя.
— Както и да е, бесен съм й.
Изведнъж ми се прииска да го фрасна.
— Не знаех, че имаш такъв интерес към Шарлът.
— Нямам против да я опозная по-добре. — Тогава забеляза гнева в очите ми. — Защо ми се струва, че искаш да ме убиеш?
— Какви ги дрънкаш?
— Настроението ти се промени на сто и осемдесет градуса. Имаш ли да ми казваш нещо?
— Да ти напомня ли за политиката ни за подобни отношения на работното място? — попитах, пресушавайки водката.
— Нямаме такава.
— Е, вече имаме.
Със самодоволна усмивка му върнах чашата и се оттеглих, преди да ми се е наложило да скалъпвам още обяснения. Макс започваше да се досеща, че имам чувства към Шарлът, и не желаех да обсъждам темата с него.
Очевидно бях избрал грешната посока, защото Шарлът се насочи към мен.
— Истууд, въобразявам ли си, или аз съм единственият човек, когото не поздрави тази вечер?
А аз си мислех, че не се набивам на очи.
— Наблюдаваш ме през цялото време, така че знаеш отговора на този въпрос.
— Здравей, между другото — каза тя.
— Здрасти. Как мина денят ти?
— В ангажименти.
— Нима? Да се тъпчеш с кексчета си е доста изморително.
— Как разбра? — Шарлът щракна с пръсти. — А, да… от Инстаграм профила ми.
— Публична е, за разлика от… ъм, личните документи на хората.
— Подмолен си — рече през смях тя.
— Също като теб.
— Братовчеде! Радвам се да те видя — прекъсна ни Джаред.
С русата си коса, сини очи и висок ръст Джаред определено не можеше да се нарече грозник. Иска ми се да не беше така.