— Джаред — процедих през зъби. — Отдавна не сме се виждали. Как върви почивката ти?
— Идеално. Шарлът се грижи наистина добре за мен.
Ще ти се.
Джаред се обърна към нея, разсъбличайки я с поглед.
— Един танц?
Вбесен до краен предел, тръгнах да се отдалечавам от тях.
— Оставям ви насаме.
Шарлът сложи ръка върху моята.
— Почакай. Нали каза, че трябва да поговорим по работа.
Ама тя намига ли ми?
Шарлът Дарлинг явно ме използваше, за да се отърве от Джаред. Не можех да отрека, че това ми достави удоволствие.
Реших да се направя на остроумен.
— О, да. Проект „Катерица“. Точно така. Имахме среща.
Джаред изглеждаше силно озадачен.
— Сега ли?
Тя моментално поясни:
— Имаме да обсъдим нещо спешно. Ще ни извиниш ли за минутка?
— Разбира се. И без това Айрис държеше отново да танцува с мен. До скоро, Шарл.
Когато Джаред се отдалечи достатъчно, Шарлът вдигна поглед към мен.
— Мразя да ми викат Шарл. Благодаря ти за съдействието, имах нужда за малко да се отърва от него. Мисля, че бърка любезността ми с нещо друго. Не искам да обидя баба ти, но не излизам с мъже, чийто маникюр е по-добре поддържан от моя. Да не говорим, че през цялото време се хвали с колите си и огромния си гараж в Англия. Не ме впечатляват подобни неща.
В този миг Шарлът се издигна още повече в очите ми.
Поех дълбоко дъх и я огледах. Изглеждаше просто ослепително под звездното небе. Носеше бледорозова рокля, нюанс по-тъмна от кожата й. Приличаше ми на балерина с вдигнатата си нагоре коса — балерина с тяло на ориенталска танцьорка. Роклята страхотно подчертаваше убийствените й извивки.
Сега беше моментът да си тръгна. Вместо това очите ми потърсиха деколтето й, а думите сами излязоха от устата ми.
— Ще пийнеш ли още едно?
— С удоволствие.
— Връщам се веднага.
Палавата усмивчица на лицето ми бързо помръкна. Към мен вървеше позната блондинка — същата онази блондинка, която преди две години разби сърцето ми. Сякаш някой изсмука въздуха от дробовете ми.
Алисън.
Четиринайсета глава
Шарлът
Не вярвах на очите си.
Тя беше. Бившата годеница на Рийд. На бара.
Какво прави тук?
Любопитството ми надделя и бавно запристъпвах към тях.
Алисън имаше руса коса, няколко нюанса по-тъмна от моята. Беше висока почти колкото Рийд и дяволски красива. Прониза ме дълбока ревност, докато ги наблюдавах заедно.
Отстрани изглеждаха като далечни познати, а не бивши любовници.
Нуждата ми да науча какво се е случило помежду им, бе по-силна от всякога. Не свалях очи от тях, за да не ми убегне някоя подробност.
Рийд нервно въртеше часовника си с пръсти.
Алисън пое дълбоко дъх и каза:
— Изглеждаш добре.
— Благодаря — отговори той, без да я поглежда в очите.
— Бях тръгнала към къщата на родителите си и забелязах шатрите. Реших да се отбия за минутка.
Забелязах, че Рийд посегна да намести вратовръзката си, а дори не носеше такава. Сякаш се чудеше какво да прави с ръцете си.
Не биваше да се меся, ала интуицията ми подсказваше, че има нужда от помощ. И то незабавно.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, господин Истууд, но наистина трябва да обсъдим проект „Катерица“. След малко си тръгвам и държа да чуя мнението ви.
Погледът на Алисън заигра между двама ни.
— Проект какво?
Рийд не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— О, да, много е важно. Трябва да отида. Алисън, приятно ми беше, но ще довършим друг път.
— И на мен ми беше приятно.
Рийд ме последва и заедно се отдалечихме от шумотевицата. Имах чувството, че сме изминали поне километър.
Притежаваха толкова много земя, осветена от безброй лампи.
Спряхме до малко езерце, долепено до имението. Седнах на тревата и Рийд последва примера ми.
Вдигна поглед към небето и ме попита:
— Как разбра, че разговорът не ми е приятен?
— По лицето ти. Прецених, че не губя нищо, ако поне се опитам да ти помогна.
— Благодаря.
— Поканена ли беше?
Рийд просто поклати глава.
— Защо е дошла?
— Имението на семейството й е съвсем наблизо. Минала е да ми се обади. Пазачите я познават и явно са си помислили, че е поканена.
Искаше ми се отново да го попитам какво се е случило помежду им, но си припомних как ми се развика в хотела.
Рийд се взираше в звездите. За моя изненада сам отговори на въпроса в главата ми.
— Осъзна, че бъдещето ни заедно ще изглежда по-различно от това, което си е представяла. Страшно ме нарани. Няма да навлизам в детайли, но Алисън ми показа, че любовта й към мен определено не е безусловна.