До: Шарлът Дарлинг
Тема: Ти
Ще ти бъда благодарен до гроб, ако понамалиш количеството парфюм, с което се обливаш. Обонятелните ми рецептори задействат алергията ми още преди да си влязла в стаята. Освен това изтънчеността е важна за една жена.
Облекчен, най-сетне се фокусирах върху работата си. Докато не чух тихичкото „дзън“ за получен нов имейл. Знаех от кого е и без да отварям пощата си.
До: Рийд Истууд
Тема: Рецепторите ти за обоняние
Жалко е, че имаш толкова чувствителни рецептори за обоняние. Пробвал ли си да се изложиш пряко на алергена, за да посмекчиш реакцията? Добре ще ти се отрази да поспреш и да помиришеш розите, вместо да стъпкваш градината. Светът е пълен с букети жени. Освен това добрите обноски за важни за един мъж.
Преди да си тръгна на следващата вечер, се отбих да оставя на Шарлът разписките, с които да изготви месечния доклад за разходите ми. Наближаваше осем часът и предположих, че вече си е заминала. Гласът й ме закова на място.
— И каква е цената на спалното купе?
Тишина и после:
— Хмм. Добре. А колко са големи леглата?
Пак тишина.
— Уау. Нямате ли нещо, на което да се поберат двама?
Висок кикот.
— Ясно. Е, и това си е вариант. Благодаря ви за информацията, ще си помисля.
Не исках да разбере, че я подслушвам, но и не успях да се възпра. Влязох с делова крачка в офиса й и тръшнах папката на бюрото.
— Значи си резервираш почивката от фирмения телефон. Не е особено професионално от твоя страна, Шарлът.
Тя ме изгледа свирепо. Набърченият й нос, присвитите очи и руменината по бузите й ми се сториха наистина сладки. Съвсем разумно запазих тази мисъл за себе си.
Шарлът вдигна мобилния си телефон от бюрото и го размаха пред лицето ми.
— Говорех по мобилния си телефон, а не по фирмения. А и работният ми ден приключи преди три часа. Така че единственото фирмено нещо, което използвам, е този стол.
Някак прикрих усмивката си.
— Ще пътуваш ли някъде? Не знаех, че ти се полагат дни за отпуска.
— Не че е твоя работа, но само събирах информация за пътуване с влак из Европа. Обичам да си представям нагледно мечтите си.
Аха. „Под небето на Тоскана“. Вчера беше добавила и „Да се любя с мъж в спалния вагон на влак за Италия“. Не биваше да научава, че съм надничал в списъка й, затова предприех различен подход. Такъв, който водеше право в ада.
— Може би, ако прекарваше повече време в работа, отколкото в мечти, щеше да си по-продуктивна и нямаше да ти се налага да оставаш до осем часа.
Очите й се разшириха. Остана вторачена в мен още няколко секунди, после отвори чекмеджето, извади със замах чантичката си и я метна на бюрото. Загаси лаптопа, изправи се и сложи чантата под мишница. Сетне се запъти с бойна крачка към вратата. Отместих се от пътя й, за да не пострадам.
Тя обаче се спря пред мен, затвори очи и пръстите й заиграха във въздуха.
Сериозно. Пълно. Ку-ку.
И е толкова красива, когато от ноздрите й излиза пушек.
Шарлът натисна въображаемия бутон Enter, пое дълбоко дъх, отвори очи и напусна офиса.
Кой знае, може и да съм проследил с поглед как задникът й се полюшва наляво-надясно.
И двамата бяхме за терапия.
Шестнайсета глава
Рийд
След като няколко дни поред упорито избягвах Шарлът, тя изведнъж се появи заедно с Айрис, която я беше довела със себе си на бизнес обяд. Счетоводителят ни Матю Гарамаунд, брат ми и аз вече се бяхме разположили около масата. Макар присъствието й да ме подразни, станах на крака, кимнах и й поднесох стол да седне.
— Шарлът.
— Всъщност, май ще седна от другата страна на масата до Макс. Не бих искала парфюмът ми да отключи алергията ти.
Айрис присви очи.
— За пръв път чувам, че имаш алергия към парфюми.
— Получих я наскоро.
Макс пусна в действие мазната си усмивка и се изправи.
— Той губи. — Наведе се към Шарлът, затвори очи и вдиша с пълни гърди. — Ухаеш страхотно.
Промърморих нещо за неговия непрофесионализъм, докато петимата сядахме. Скоро стана ясно, че Шарлът е решила да избягва погледа ми, което първоначално ми се стори идеално, защото, когато тя не гледаше в моята посока, аз имах перфектната възможност да зяпам лицето й. Тя адски ме разсейваше. Трябваше да насоча вниманието си към нещо друго, затова се вторачих в счетоводителя ни.