Права беше. Трябваше да отбия някъде.
Пуснах аварийните светлини и паркирах непозволено пред „Дийн и Делука“.
Поех дълбоко дъх, сетне я погледнах право в очите.
— Няма да излизаш с Макс, Шарлът.
— Защо? Той е…
— Шарлът…
Надявах се да долови предупредителната нотка в гласа ми.
— Да? — отвърна с усмивка тя.
Яростта ми очевидно я забавляваше.
Ужасният ревнивец в мен се надигна с пълна сила.
— Няма. Да. Излизаш. С. Макс.
Не можех да й обясня защо забранявам да излиза с брат ми, понеже самият аз не знаех каква е причината. Когато си ги представех заедно, стомахът ми се преобръщаше.
Вместо да ми се развика, Шарлът ме изненада с думите:
— Имам идея. Ще отменя срещата си с Макс, но при едно условие.
Пулсът ми се поуспокои.
— Какво е то?
Каквото и да е, съм съгласен.
— Утре вечер е последното прослушване за Бруклинския хор. Отиди и ще отменя срещата си с Макс.
Исусе. Не е истина.
— Ама ти изнудваш ли ме?
— Изнудването е по-приемливо от неоправданото ти мъжкарско държание отпреди малко.
Нямаше начин да допусна да излезе с брат ми, затова дадох единствения възможен отговор:
— Хубаво.
— Тоест ти си съгласен със становището ми за изнудването или си съгласен да отидеш на прослушването?
— Второто. Обаче ще отида сам. Ясно ли е?
Самодоволна усмивка грейна на лицето й.
— Да.
— Добре тогава.
Включих на скорост и потеглихме към офиса. Шарлът облегна глава на седалката, затваряйки блажено очи.
Умът ми не побираше как успя да извърти разговора от внука на Дороти към прослушванията за хора. Такава си беше Шарлът. Досадна, настойчива, понякога остроумна, но неизменно… красива. Красивата Шарлът, до която брат ми нямаше шанс да припари.
Можех да я спра да се вижда с Макс — поне засега — но нямах право да определям живота й. Имах належаща нужда да насоча мислите си другаде.
Когато най-после стигнахме, Шарлът бързо се шмугна в офиса си, а аз отидох да поговоря с Айрис за нещо, което не ми даваше мира през целия следобед.
Тя тъкмо приключваше телефонния си разговор.
— Бабо, вече си тук. Не очаквах да си се върнала от срещата.
— Не съм имала среща.
Забравила ли беше, че под този претекст ме помоли да откарам Шарлът до офиса? Всичко ми се изясни, но не ми се подхващаше този разговор.
— Сега ли идваш? — попита баба ми. — Мислех си, че ще си тук преди мен. Защо се забави толкова?
— С Шарлът имахме малко премеждия.
По устните й се плъзна усмивка.
— Аха. Май ви се случва доста често.
Седнах и побързах да сменя темата.
— Слушай, трябва да поговорим за Дороти.
— Да. Цял ден си мисля за нея.
— Не бива да й се разминава.
— Знам, Рийд, но…
— Изслушай ме.
— Добре — разтревожено отвърна тя.
— Ще я уведомим, че сме я хванали в измама… но няма да я уволняваме. Струпали са й се много неща. Винаги е била лоялен служител. Хората вършат странни неща, когато близките им са в опасност. Да, откраднала е от нас, но не го е направила с лоша умисъл. За нея е било въпрос на живот и смърт.
На лицето й се изписа облекчение.
— Горда съм, че разсъждаваш по този начин.
От момента, в който научих каква е ситуацията, знаех точно как да постъпя. Айрис беше великодушен човек и пример за подражание. Щастлив бях не само да помогна на това семейство, но и да накарам баба ми да се гордее с мен.
— Искам да платя остатъка от сумата за лечението на внука й.
— Сигурен ли си? — слисано попита тя. — Това са много пари.
— Да, сигурен съм. Не мога да си представя какво е да нямаш пари, за да спасиш умиращото си дете или внук. Има ли нещо, което не би направила за болния си внук?
Известно време баба остана загледана в очите ми.
— Не. Няма такова нещо.
Седемнайсета глава
Шарлът
Влетях в офиса си и по най-бързия начин набрах номера на Макс.
Той вдигна още на първото позвъняване.
— О, здравей. На какво дължа тази…
— Макс! — прекъснах го аз. — Слушай. Искам да те помоля за една услуга. Разговарял ли си с Рийд след бизнес обяда?
— Не. Изобщо не ходих в офиса, прибрах се направо вкъщи. Какво има?
Сложих ръка на гърдите си и въздъхнах с облекчение.
— Излъгах брат ти, че утре вечер съм на среща с теб.
Смехът на Макс прокънтя в ухото ми.
— Ъм… добре. Чакай да видим дали съм те разбрал правилно. Отказваш да излезеш с мен абсолютно всеки път, но разправяш на хората, че сме на среща?