Той не пожела да ги вземе.
— До прослушването се допускат само членове на църквата. Трябва да преминеш обучение и кръщение с вода, но стига да си подал заявлението, ще ти позволят да се явиш. Просто попълни документите. Аз ще ти ударя един печат и си готов.
— Няма да пея.
Терънс примижа насреща ми.
— Значи няма да пееш, нито пък ще се записваш в църквата, а те заварвам тук за втори път тази седмица. Защо си дошъл тогава?
Поклатих глава и се разсмях.
— Нямам ни най-малка представа. Чакай, това не е съвсем вярно. Тук съм, защото Златокоска ми извади душата.
— А! — Терънс като че ли започна да схваща. — Жена. И то такава, която те е накарала да преосмислиш живота си.
Изпухтях иронично.
— По-скоро ме накара да се запитам дали не съм се побъркал.
Той се усмихна.
— Вижда истинската ти същност и извлича най-доброто от теб. Не я изпускай.
— Не е каквото си мислиш.
Терънс сложи ръка на рамото ми.
— Щеше ли да си тук, ако не беше тя?
— Не, най-вероятно не.
— Карала ли те е да преосмислиш отношението си към хората?
Дороти моментално изникна в главата ми. Само допреди няколко месеца бих я уволнил, без да ми мигне окото.
— Има различен поглед към нещата, което неведнъж повлия на преценката ми. Но е просто моя служителка, нищо повече.
Терънс се почеса по брадичката.
— Как би реагирал, ако ти кажа, че тази вечер Златокоска е на среща с някой млад ерген?
Стиснах неволно челюсти и той се изкиска.
— Така и предполагах. Нещо ми подсказва, че пак ще те видя на тази пейка. — Стана и протегна ръка към мен. — Дотогава задръж заявлението и приеми съвета на един старец, който се е поучил от много повече грешки, отколкото можеш да си представиш, че изобщо е възможно да се допуснат. Когато мъжът не оценява онова, което има, бързо се намира друг, който да го стори.
Деветнайсета глава
Шарлът
— Офисът на Рийд Истууд. Мога ли да ви помогна? — казах в микрофона на слушалките, докато правех гигантска крачка напред за поредния напад.
Трябваше да съм в обедна почивка, но нямаше кой друг да вдига телефона, затова ми се наложи да изям салатата на бюрото си и да направя упражненията си в офиса. Щом президентът на Съединените щати намираше време да тренира, то аз нямах оправдание да не сторя същото.
— Там ли с? — изстреля гласът от другата страна на линията.
Грубият тон на жената ме озадачи, но все пак продължих с упражненията си.
— Не. Господин Истууд ще се върне в късния следобед. Мога ли да му предам нещо, или да ви насроча среща с него?
Последва шумна, дълга въздишка.
— Къде е?
Ама че кучка.
— Съжалявам, не съм упълномощена да ви дам тази информация. Но с радост ще му предам, че сте го търсили.
— Кажи му да се обади на Алисън веднага щом се появи.
Знаех отговора на този въпрос, но въпреки това го зададох:
— Бихте ли ми казали фамилията си и по какъв въпрос го търсите, моля?
Отново шумна въздишка — макар че ме съмняваше тя също да прави клекове през обедната си почивка.
— Бейкър и става дума за медения ни месец.
Е, това вече ми дойде като гръм от ясно небе.
— Ъмм… добре.
Щрак.
Кучката ми затвори.
— Приятен ден и на теб — измърморих.
Включих слушалките в телефона си, увеличих музиката и с нов прилив на енергия направих крачка напред.
Брадичка нагоре.
Изпъчени гърди.
Изправен гръбнак.
Голям разкрач.
Пета към тавана.
И…
Задръж така. Боже, каква нахалница. Какъв й беше проблемът? Та тя имаше всичко — роклята с перата, красив и заможен годеник, който й пише любовни послания. Аз трябваше да съм се вкиснала, а не тя. Какво имах аз? Злощастната й рокля, която даже не можех да закопчая и бившия й романтичен годеник, който напоследък пишеше предимно обяснения в омраза.
Кучка.
Каква кучка.
Правех упражнения от поне половин час и краката ми започнаха да се изморяват. Заех стойката още един последен път, затворих очи и останах така, докато по челото ми не избиха капки пот.
След минута-две изпитах странното усещане, че някой ме наблюдава. Оказах се права. Вратата на офиса ми зееше широко отворена и Рийд се беше вторачил в мен. Стресната от неочаквания посетител, загубих равновесие и тупнах по задник на пода.
Рийд тутакси ми се притече на помощ.
— Божичко, Шарлът. Какво, по дяволите? Добре ли си?
Пернах го през ръката и свалих слушалките си.
— Не. Не съм добре. Едва не ми докара инфаркт. И това не ти е за пръв път.