Държеше якето си в ръка и беше преметнал кожената си чанта през рамо.
— Хавай — рече. — Меденият ни месец щеше да е в Хавай.
Физиономията ми явно издаде какво мисля по въпроса, защото Рийд повдигна вежда.
— Не одобряваш ли тази дестинация?
— Убедена съм, че е красиво. Просто… очаквах нещо по-оригинално. Хавай не ти подхожда.
— Какво би ми подхождало тогава? — попита той, почесвайки наболата си брада.
Позамислих се, преди да отговоря.
— Африка. Може би сафари.
Усмивка озари лицето му.
— Именно там исках да отидем.
— Но Алисън не е била ентусиазирана от идеята?
— Никак даже. За нея почивката се състои в спа процедури, масажи и излежаване на плажа с коктейл в ръка.
— Значи е постигнала своето?
— Направих компромис. Първоначалният й избор беше още по-лош. В Хавай поне можех да отида на скално катерене, докато тя се припича на плажа.
— Значи се катериш?
— Вече не.
— Защо престана?
Рийд поклати глава.
— Лека нощ, Шарлът.
Обожавах да работя с Айрис. Не само научавах куп нови неща, но и чувствах, че мога да й споделя абсолютно всичко.
Тъкмо бяхме приключили със счетоводството за тримесечието, когато тя се обърна към мен и попита:
— Как ти се струва работата, Шарлът? Харесва ли ти тук?
Това бе един от малкото въпроси, чийто отговор не ме затрудняваше.
— Много съм щастлива, Айрис. От доста време насам искам да ти го кажа. Знам, че пое голям риск, като ме назначи, и да си призная, в началото приех работата единствено заради теб. Но всеки ден научавам толкова много и нямам търпение да науча още. Искам да науча всички!
Айрис тихичко се засмя.
— Радвам се да го чуя, мила. Ентусиазмът ти внесе глътка свеж въздух в офиса. Ами изкуството? Твориш ли още?
— Да. Най-сетне намерих място и за него в живота си. Някога мечтата ми беше по цял ден да се занимавам с глина, но лека-полека осъзнавам, че ми е по-приятно да творя за развлечение и отмора.
— Това е чудесно. А внуците ми? Как са нещата с тях?
— С Макс се разбираме прекрасно. Много е мил.
Тя смъкна очилата на върха на носа си и ме погледна над стъклата.
— Ами другият ми внук?
Свих рамене.
— Вчера ме събори на земята и си побъбрих с бившата му годеница за медения им месец, така че май нещата не са съвсем добре.
Айрис примигна на парцали.
— Я пак?
Избухнах в смях.
— Е, не ме събори буквално. Стресна ме, докато правех упражнения. А бившата му се държа адски грубо, изпуфтя ядосано няколко пъти в слушалката и ми затвори.
Айрис се усмихна.
— Типично за Алисън.
— Държа да отбележа обаче, че успях да го навия да отиде на църква два пъти и довечера съм на първия си урок по катерене. Макар че никога няма да го признае, двамата си влияем положително.
— Църква? Катерене? Намали малко темпото, мила.
— Ами, всичко започна с моя списък „Майната му“. С извинение за израза. Ти си тази, която ме вдъхнови да го започна. След дългия ни разговор в дамската тоалетна реших да съставя списък с нещата, които искам да направя.
— Нещо като списък с нещата, които да направиш, преди да умреш.
— Да. Само дето не планувам да умирам скоро, затова нарекох списъка „Майната му“.
— Идейно. И после какво?
— С две думи, казах на Рийд за списъка си и една вечер разбрах, че той също се е заел да пише такъв.
Нещо в изражението на Айрис се промени.
— Шегуваш се, нали?
— Аз също не можах да повярвам. Но така научих, че тайно мечтае да пее в хор. Поразрових се в интернет и попаднах на предстоящите прослушвания на Бруклинския хор.
Айрис изглеждаше направо шокирана.
— И Рийд е отишъл?
— Да, и то два пъти. Не се пробва, понеже трябва първо да поупражнява гласа си, но поне се съгласи да отиде. Той пък ми даде идеята за скалното катерене. Винаги съм искала да пробвам. Вижда ми се готино хоби.
— Рийд ще те води на катерене?
— Не, не. Засега изпълняваме точките от списъците си самостоятелно. Довечера в седем провеждат открит урок на Шейсет и втора улица и реших да отида.
— Ясно. Е, стига да се държи както трябва.
— Напоследък се убеждавам, че си слага маската на грубиян, за да държи хората настрана от себе си. Между нас да си остане, но ми иде да зашлевя Алисън за това, в което го е превърнала.
Топла усмивка изгря на лицето на Айрис.
— Направи ми една услуга. Не се отказвай от внук ми. Повярвай ми, струва си да се бориш за него. Дори и заради приятелството му само.
Кимнах с глава.
Работният ден беше към края си, затова разтребих пръснатите по бюрото документи и й пожелах лека нощ.