— Отпечатъците си остават, синко.
Свих наляво и поех към изхода, забавяйки крачка пред една определена затворена врата. Шарлът Дарлинг, гласеше златистата табела на нея. Изведнъж се сетих за новата точка в списъка й.
— Джош… чудех се… можеш ли да откриеш биологичните родители на някого?
— Преди няколко месеца открих бащата на една жена. Като млад продал спермата си. Оказа се, че сега е бездомен и спи под мостовете в Бруклин.
Невероятно! Вторачих се в името на Шарлът, преди да реша какво да направя.
— Имам задача за теб. Искам да издириш някого. Човекът няма връзка с „Истууд Пропъртис“, така че държа да бъдеш дискретен. Нито дума пред баба ми или когото и да било. Най-вече пред администрацията. Ще ти представлява ли проблем?
— Дискретността ми е вродена. Изпрати ми подробностите от личния си имейл акаунт.
— Ясно. Благодаря ти, Джош.
Затворих телефона и прокарах пръст по табелата на вратата.
— Май съвсем скоро ще разберем коя си, Шарлът Дарлинг.
Двайсет и трета глава
Шарлът
Когато Рийд позвъни в пет и половина сутринта, дрехите ми все още бяха струпани на грамадна купчина върху дивана. Натиснах копчето на интеркома:
— Не съм готова. Качи се за едно кафе.
Открехнах входната врата и продължих трескаво да търся какво да облека. Исках да изглеждам добре — даже малко секси — но не и да си личи, че се опитвам да съм секси. На всичкото отгоре облеклото трябваше да е подходящо за катерене по камънаците.
Рийд почука леко на вратата и влезе. Профучах покрай него и се насочих право към банята за ластици за коса.
— Добро утро, слънчице — рече плахо той.
— Нямам какво да облека.
Рийд сведе очи към пода и поклати глава.
— Няма значение, важното е да ти е удобно.
Изсумтях насреща му и отново забих глава в гардероба. Той си наля кафе и застана на прага на кухнята.
Посочвайки с чаша в ръка препълнения ми куфар, каза:
— Нали знаеш, че отиваме само за един ден?
Изгледах го гневно. Лесно им е на мъжете. Беше облякъл чифт спортни панталони и вталена фланелка, която, между другото, му стоеше страшно добре.
— Не знам какво да взема.
Рийд се подсмихна.
— Клинчето, с което се беше пременила миналата седмица, си го биваше.
Сложих ръце на хълбоците си.
— Не каза ли, че е прекалено късо?
Той почеса наболата си брада, по която — между другото — адски си падах.
— Чакай да те питам нещо. Днес е събота и фактически не съм ти шеф, нали така?
— Да, уикендите не влизат в работната ми седмица. Накъде биеш?
— И сме приятели, нали? Приятелите си казват истината, прав ли съм?
— Изплюй камъчето, Истууд…
— Ами, яркорозовият ти клин подчертаваше задника ти. Истината е, че всеки професионалист би те посъветвал да носиш възможно най-тесни дрехи. Но като твой приятел, а не като мъж, държа да отбележа, че имаш страхотно дупе, и ако не желаеш мъжете под теб да те зяпат, е добре да облечеш нещо по-широко.
Повдигнах вежди.
— Значи си оглеждал задника ми чисто по приятелски, а?
Рийд кръстоса ръце на гърдите си.
— Точно така.
— Зад мен ли ще се катериш днес?
— Да, по-опитните катерачи обикновено са отзад. По този начин мога да те напътствам, а и ако падна, няма да те помета със себе си.
Без дори да се усети, той ми помогна в избора на облекло.
— Чудно. Ей сега се връщам. Отивам да се преоблека.
В най-долното чекмедже на тоалетката си бях скътала ярколилав екип за йога, който си купих миналата година, но така и не облякох нито веднъж. В магазина много ми допадна, но когато се прибрах вкъщи, осъзнах, че не само прилепва по тялото ми като втора кожа, но е и лъскав. Да не говорим, че деколтето бе твърде дълбоко за спортен екип. Прецених, че не е подходящо за тренировки във фитнеса, и го забутах в чекмеджето. Но след като с Рийд сме само приятели, бях сигурна, че няма да забележи. Едва сподавих смеха си, щом се видях в огледалото. Яркорозовото клинче бледнееше пред този тоалет.
Залепих сериозно изражение на лицето си и се върнах във всекидневната. Рийд отпиваше от кафето си и разглеждаше снимките на стената. Замалко щеше да се задави, когато ме видя.
— Това ли ще носиш?
— Да. Харесва ли ти? — Врътнах се, за да демонстрирам, че задницата е също толкова впита, колкото предницата. — Малко е тесничко, но така препоръчват експертите. А и зад мен ще се катери приятел, а не някой зяпач.
Изобщо не се бях замисляла какво ще му е на Рийд да се катери с новобранка. Представях си го като изкачване на връх Еверест, а не открит урок по катерене. Понеже ни беше записал в групата на начинаещите, прекарахме цяла сутрин в изучаване на основните катерачески техники. Обедната почивка дойде, преди да сме успели да покорим и два метра от скалата.