Той поклати глава.
— Е, на мен ми приличаше по-скоро на Жената паяк, но знам какво е усещането. И аз се чувствах така на първото си катерене.
— В офиса организирате ли партита за Хелоуин? Определено ще се дегизирам като Жената паяк. А ти ще си Човекът паяк! — Глупостите се нижеха една след друга от устата ми. — Боже мой. Страшен кеф!
— Радвам се, че преди следващото изкачване има трийсет минути почивка. Страхувам се да не побегнеш нагоре по стената, стъпвайки по гърбовете на хората пред теб.
— Вече разбирам защо хората се пристрастяват към този спорт. Нещо се случва с тялото ти. Първоначално умирах от страх, въпреки че бях само на метър от земята и знаех, че няма да пострадам, ако се пусна. Сърцето ми щеше да изскочи, но се насилих да направя още една крачка нагоре и изпитах невероятна тръпка. Сякаш върхът ме притегляше и на всяка цена трябваше да го изкатеря. Колкото по-нависоко се изкачвах, толкова по-опасно ставаше, но страхът внезапно ме напусна. Сякаш последиците от падането нямаха значение. Желаех да се изкача до върха и нищо не беше в състояние да ме спре. И ти ли се чувстваше така?
Рийд се взираше в мен със сериозно изражение.
— Да.
Върху горнището си бях облякла тънък суитшърт, но от катеренето по цялото ми тяло изби обилна пот. Същото се случваше и когато тренирах. Престанех ли да се движа, моментално ме обливаше пот. Свалих суитшърта и го завързах около кръста си.
— Емоциите сигурно ще ме държат поне една седмица — казах. — Всички ли се запалват колкото мен?
— Представа си нямам.
Гласът на Рийд ми прозвуча странно, но когато вдигнах поглед, веднага разбрах каква е причината. Очите му бяха приковани в подгизналото ми от пот деколте. Дишането ми се учести, сякаш отново изкачвах скалата. Доближих се до него, изправих се на пръсти и го целунах по бузата.
— Благодаря, че ме доведе, Рийд.
Той се изкашля нервно.
— За нищо.
След още едно вълнуващо катерене инструкторът разпусна групата. С Рийд се бяхме записали само за днес, но когато научих за курса за напреднали рано сутринта, го насърчих да се пробва.
— Не го пропускай. Аз мисля да си поспя или пък да се поглезя с масаж. Натоварих мускули, които дори не съм подозирала, че имам. Утре всичко ще ме боли. Ти обаче пропиля целия си ден заради мен. Отиди на това катерене. Заслужи си го.
Преди да е успял да ми откаже, се присламчих при инструктора и му казах, че искам да запиша свой приятел за сутрешното катерене.
— Приятелят ти има ли опит?
Рийд стегна багажа си и застана до мен.
— Да. Страстен катерач е, но напоследък все не му оставаше време.
— Добре. Кажи му да ни чака на западния вход на пътеката.
Обърнах се към Рийд, ухилена до уши.
— Чакай ги на западния вход на пътеката.
Инструкторът ни изгледа озадачено.
— О, ама ти за Рийд ли говореше?
— Да.
— Мислех си, че сте двойка — продължи той и погледна Рийд. — Тръгвате в седем часа. Хийт ще ви бъде водач, а не аз. Той беше човекът, който днес донесе екипировката ни.
Рийд кимна и се обърна към мен.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против?
— Абсолютно. Ще си намеря занимание. Не ме мисли.
— В неделите обичам да се разхождам сред природата — колебливо се обади инструкторът. — Ей така, за удоволствие. Защо не ми правиш компания?
— Ъмм. — Хвърлих бърз поглед на Рийд и ми се стори, че вената на врата му е на път да изскочи. — Благодаря за поканата, но съм твърде уморена за разходки.
Без да забелязва заплашителната физиономия на Рийд, инструкторът бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. Измъкна една визитка и ми я подаде с флиртаджийска усмивка.
— Може да си направим кратка разходка и после да закусваме заедно. Обади ми се, ако размислиш.
— Ами, добре. Мерси.
Рийд не обели нито дума, докато вървяхме към колата. Както винаги, заобиколи от моята страна и ми отвори вратата. Само дето този път я тресна с всичка сила подире ми. Неловкото мълчание продължи през целия път до хотела. Знаех, че е бесен — ревността му беше повече от очебийна. С любопитство зачаках да видя как ще постъпи.
Когато паркира пред хотела, най-после проговори. Или по-точно изръмжа:
— Внимавай на разходката утре.
Ама той си е помислил, не ще отида ли?
— Да си ме чул да казвам, че ще ходя?
— Взе визитката му.
— От учтивост.
— Не знаех, че учтивостта включва флиртуване.
Изцъклих очи.
— Флиртуване? Все наричаш мен луда, обаче и на теб ти хлопа дъската, Истууд. Изобщо не съм флиртувала, а и нямах никакво намерение да му се обаждам.