— Той май остана с друго впечатление.
Вдигнах ръце и гневно плеснах краката си длани.
— Знаеш ли какво? Върви по дяволите. — Отворих вратата да сляза, но още не бях приключила. — Може и да му се обадя. Не съм правила секс от цяла вечност. Тъй като ти ме отряза, ще ти намеря заместител.
Излязох от колата и затръшнах вратата след себе си.
— Шарлът! — провикна се Рийд.
Показах му среден пръст и продължих по пътя си. Майната ти, Рийд Истууд. Омръзна ми.
Двайсет и четвърта глава
Рийд
За пореден път се издъних.
Това ми се случваше редовно с Шарлът Дарлинг. Казвах или правех някоя глупост, която я разстройваше, а само часове по-късно дълбоко съжалявах и се мразех за стореното. Сякаш нещата протичаха по някакъв установен ред — изблик на ревност, последван от всепоглъщащо чувство за вина. Едно извинение и после пак си бяхме приятели.
Само че този път не ми даваше шанс да й се извиня. Хотелските ни стаи бяха една до друга и я чувах през стената, но не ми отвори, когато почуках. Изпратих й съобщение, което виждах, че е прочела, но не благоволяваше да отговори. Вече за втори път се обаждах в стаята й. Телефонът звънеше ли, звънеше, ала никой не се обаждаше.
Взех си душ, отговорих на няколко работни имейла и реших, че е време за питие. На път към лоби бара, отново почуках на вратата на Шарлът. Гробна тишина. Постоях минутка отпред и ми стори, че дочувам раздвижване. Долепих чело до вратата и рекох:
— Отивам да хапна нещо. Признавам си, че съм задник. Ако желаеш да ми покрещиш на по чаша вино, знаеш къде да ме откриеш. Надявам се да дойдеш, Шарлът.
Първият скоч не ми подейства, затова поръчах втори и излапах шепа фъстъци от бара. Стратегически се бях разположил в ъгъла, за да виждам кой влиза. Жалкото ми сърчице се завързваше всеки път, щом някой преминеше през входа. После осъзнавах, че не е тя, и потушавах мъката си с поредната глътка от кехлибарената течност. След третата чаша взех решение да пропусна вечерята и да отида да се наспя.
Когато вратите на асансьора се отвориха, буквално се изтърсих навън. Пред стаята на Шарлът имаше количка за румсървис. Под металния капак на подноса намерих цял, недокоснат чийзбургер, чийзкейк, от който си беше боднала веднъж, и… коркова тапа. Май сме вечеряли едно и също.
Поех дълбоко дъх и почуках на вратата й, без да храня каквито и да било надежди, че ще отвори. Нищо не можеше да ме подготви за онова, което се случи после.
Шарлът се появи на прага по черен дантелен сутиен и прашки.
— Много ти харесаха и предположих, че искаш да видиш как ми стоят.
Погледът ми моментално се спря върху малката червена розичка, пришита към ластика на прашките й. След случката в офиса седмици наред си представях как ги свалям със зъби по разкошните й крака. Но гледката пред очите ми надминаваше и най-съкровените ми фантазии.
Шарлът ме остави без дъх. Кремавата й стегната кожа, убийствените й извивки, покрити единствено с оскъдна черна дантела. Майчице. Сочните й гърди едва се побираха в плиткия сутиен и… зърната й прозираха съблазнително под фината материя. Твърди розови зърна, които копнеех да вкуся.
Знаех, че ме гледа, но не можех да отместя очи от тялото й.
— Какво мислиш? — прошепна тя и бавно се завъртя, за да я огледам отзад.
Представих си как ли би изглеждал отпечатъкът от ръката ми върху отлично оформеното й дупе.
Когато Шарлът отново се обърна към мен, погледите ни се срещнаха. Губех самообладание. Исках да впия зъби в кожата й, да чуя как крещи името ми. Нямаше да съм нежен, никак даже.
— Шарлът… Зверски красива си. Тялото ти, лицето ти… всичко, което си ти — изрекох с пресипнал глас.
В момента разсъждавах с друга част на тялото си и говоренето беше трудна задача.
— Твой ред е да се съблечеш — отвърна тя. — Аз ти се показах, сега е твой ред да ти се покажа.
Първоначално объркването й ми се стори сладко и се усмихнах. После… Шарлът хлъцна и се разкиска.
Толкова силно я желаех, че се мъчех да не обръщам внимание на издайническите признаци. Корковата тапа на подноса. Завалената реч. Хълцането и кикотът.
Поглеждайки над рамото й, мярнах празната бутилка от вино на нощното шкафче.
— Сама ли изгълта тая бутилка?
— Не ти оставих нито глътка… хлъц… шефче.
Мамка му.
Мамка му.
За малко да го направя. За малко да се предам на желанието. Но щом осъзнах колко пияна е всъщност, тутакси се върнах в реалността.