Шарлът продължаваше да ме наблюдава с премрежен поглед, а аз стоях като истукан на мястото си и обхождах с очи прелестното й тяло.
— Когато ме погледнеш така, мога да се закълна, че ти се иска да ме плеснеш по задника.
— Меко казано ми се иска.
Проклет да съм. Какви ги дрънкам?
Погледът на Шарлът се спусна надолу. Ерекцията изпъваше панталона ми до пръсване. Адски се бях надървил и нямаше какво да направя по въпроса.
— Изглежда, някой там се радва да ме види, колкото и да се опитваш да убеждаваш себе си в противното. Може би имаш нужда от още поощряване?
Шарлът се пресегна зад гърба си.
Какви ги върши?
Разкопча сутиена и го пусна на пода.
Не. Не. Не.
Божествените й гърди се разкриха пред очите ми. Преглътнах, представяйки си вкуса им. Зърната й бяха набъбнали, а кожата около тях лекичко настръхнала. Погледът ми намери и мъничкото съзвездие лунички в цепката на бюста й. Гърдите на Шарлът бяха красиви, заоблени и естествени, за разлика от щръкналите силиконови бомби на Алисън.
Направи няколко подскока, Шарлът. Разлюлей ги нагоре-надолу.
— Докосни ме — пророни тя.
Наложи се да сложа ръце зад гърба си, за да се озаптя.
— Не мога, Шарлът, особено пък когато си пияна.
— Какво те възпира всеки път? Очевидно е, че ме желаеш. Дал си сърцето си на жена като Алисън, а с мен отказваш дори да пробваш какво ще излезе. Просто ми кажи какво ми има. Ще го понеса.
Боже, не исках да си мисли, че се въздържам заради Алисън. Е, донякъде беше така, но не и по начина, по който тя си го представяше.
Шарлът прекрачи напред, олюля се и обви ръце около врата ми. Преди да успея да реагирам, долепи устни до моите.
От гърлото ми се изтръгна непознат за мен стон. Сякаш целият въздух от дробовете ми изчезна в устата й, когато се предадох на нуждата да я целуна. Вкопчих ръце в косите й, за да се спася. Обгърнах устните й със своите. Вкусът на Шарлът беше сладък и опияняващ с лек привкус на бяло вино. Позволих на езика си да се плъзне в устата й, ала разумът ми крещеше да спра.
Изтръгнах се от обятията й в последен опит да не допусна грешката, която никога не бих си простил.
Избърсах с длан слюнката й от устата си — не защото го исках. Ръката ми трепереше.
Закривайки гърдите си, унизена, Шарлът се наведе, за да вдигне сутиена си, после си го сложи. Изглеждаше по-разстроена от всякога. Не можех да я виня. Поведението ми, без съмнение, беше непонятно за нея.
— Махай се! — изкрещя с нескрита ярост тя.
— Не мога.
— Какво?
— Не мога да те оставя сама, когато си толкова разстроена.
— Майната ти, Истууд — заплашително изсъска тя и се отправи към леглото.
Просна се по корем и зарови лице във възглавницата. Не можех да преценя плаче ли, или е в несвяст. Имаше голяма вероятност утре изобщо да не си спомня случката. Поне силно се надявах да е така.
Наблюдавах я с ръце в джобовете като пълен кретен.
След минута-две седнах до нея на леглото, сетне качих и краката си горе. Стаята се въртеше и въртеше.
— Шарлът, какво да те правя? — промълвих, загледан в полуголото й тяло.
Членът ми продължаваше да е твърд като камък, а топките ми пулсираха от болка.
— Знам, че не проумяваш защо се държа така — започнах да й се изповядвам с надеждата да не ме чува. — Съжалявам, че те нараних. Не бъркай въздържанието ми с липса на интерес. Точно обратното е, водя непрестанна битка със себе си. Истината е, че от много дълго време потискам чувствата си към теб. И е по-трудно, отколкото можеш да си представиш. Но съм на сто процента сигурен, че аз не съм подходящият мъж за теб. Ти си мечтателка, Шарлът. Най-голямата мечтателка, която познавам. Заслужаваш да си с някого, който няма да те дърпа назад.
Затворих очи и изпуснах дълга въздишка.
— Просто се мъча да постъпя правилно. Ако се поддам на изкушението, ще искам да си моя завинаги. А това няма да е честно спрямо теб. Мечтая си да можех да ти се насладя изцяло. Боже, вероятно би извикала полиция, ако ти разкрия фантазиите си. Идея си нямаш какво се върти в мръсното ми подсъзнание. Толкова си близо, а в същото време толкова далеч. Отново извинявай. Извинявай, че те нараних. Заслужаваш повече. Заслужаваш най-доброто. И знам, че един ден ще направиш някой късметлия най-щастливия мъж на планетата.
Призля ми само като си я представих с друг. Беше невъзможно да я имам обаче и трябваше някак да се примиря.
Дишането й стана бавно и равномерно. Вече бях сигурен, че спи дълбоко. Копнеех да сгуша лице в косата й, да вдишам с пълни гърди уханието й. Вместо това нагласих възглавницата си и се приближих към нея, без да я докосвам с пръст.