— Ще пием по едно с мой приятел.
Ръката ми застина върху ципа. Носеше малка черна рокля и ухаеше невероятно, а аз пак се стъписах от отговора й. Почувствах се така, сякаш ме е ударил камион.
— С приятел, а?
— Да. И закъснявам. Ще бъдеш ли така добър да…
Като по чудо успях да вдигна ципа й, макар вътрешно да ми се искаше да разкъсам проклетата й рокля и да й кажа, че няма да излиза с приятел.
Шарлът се обърна и приглади полите си.
— Как изглеждам?
Как изглеждаш ли? Изглеждаш моя.
Костваше ми огромно усилие да разтворя юмруците си.
— Казах ти, че изглеждаш страхотно.
Усещах, че се е вторачила в мен, но не смеех да я погледна в очите. След минутка се отправих към вратата.
— Приятна вечер, Шарлът.
Защо ли просто не се прибрах? Като същински идиот отидох в бара, в който ходех с дружките си, преди да срещна Алисън. Много лоша идея.
Пресуших третото питие. Беше страшно разводнено, но свърши работа. Бръкнах в джоба си и метнах стотачка на бара с думите:
— Още едно.
— Сигурен ли си? Доста бързо обръщаш чашките, приятелче.
— Жената, по която съм луд, ме помоли да закопчая ципа на сексапилната рокличка, която облече за срещата си тази вечер.
Барманът кимна.
— Защо не каза по-рано?
Докато давех мъката си в алкохол, на стола до мен се настани жена.
— Рийд? Ти ли си това?
Присвих очи, мъчейки се да се досетя откъде я познавам.
— Не ме ли помниш? — попита нацупено тя. — Мая, приятелката на Алисън. Е… по-точно бивша приятелка.
Погледът ми се спря върху балкона й. Да бях започнал от там. Не че не беше красива, но грамадните й цици трудно се забравяха. Спомних си как Алисън непрестанно злословеше по неин адрес — гърдите й били силиконови, трябвало да стане стриптийзьорка — а после й се усмихваше мило. Бил съм толкова сляпо влюбен в нея, че не съм осъзнал навреме що за лицемерка е.
Бях наполовина пиян и пълна емоционална развалина, така че дори не направих опит да прикрия какво е привлякло вниманието ми. Мая изглежда нямаше нищо против. Изпъчи гърди напред и закачливо подметна:
— Май вече си спомни коя съм, а?
Игнорирах коментара й, пресушавайки поредната чаша.
— Бивша приятелка казваш?
— Да. Скарахме се преди няколко месеца. Оттогава не си говорим.
Кимнах. В момента най-малко ми се говореше за Алисън.
— Какво ще желаете? — обърна се към Мая барманът.
— Студен чай „Лонг Айлънд“ и каквото пие той — рече тя и посочи чашата ми. — Пишете следващото му питие на моята сметка.
— Няма нужда.
— Имаме повод да празнуваме.
— Какъв е той?
— И двамата се отървахме от оная кучка Алисън.
Мая едва не тупна на пода, слизайки от стола си. Определено си бяхме пийнали повечко.
— Отивам да си напудря носа — изкиска се тя. — Пази ми мястото.
— Обезателно.
Спряха да сервират алкохол преди около половин час и барът беше почти празен. Нямаше да ми е особено трудно да опазя мястото й.
Мая се оказа доста приятен събеседник. Въпреки че нямах желание да говоря за Алисън, тя все пак ми разказа за скандала им. Беше спипала бившата ми да излиза с гаджето й.
Вместо да замъгли мислите ми, алкохолът ги проясни. Все повече се убеждавах, че Алисън ми е направила услуга, като ме е зарязала. Жената, на която предложих брак, в моите очи беше искрена и мила. Казват, че любовта е сляпа. Е, в моя случай бе лишена от всички сетива.
Махнах с ръка на бармана. Не ми дреме, че затварят. Нуждаех се от още едно питие.
Всичко живо излизаше по срещи — Мая, бившата ми годеница, Шарлът… — аз бях единственият въздържател. Може би точно от това имах нужда — да си легна с някого. Да забравя за синеоката оптимистка със сексапилната черна рокличка.
Мая се върна от тоалетната. Беше наистина красива и то не само заради големите си атрибути. Усмихна се и ме погледна съблазнително изпод дългите си мигли. Не седна на стола си, а се присламчи до мен, опирайки грамаданските си цици в ръката ми.
— Винаги съм смятала, че Алисън не те заслужава.
Вдигнах очи към устните й.
— Така ли?
— Знаеш ли какво друго ми се върти в главата?
— Сподели.
Ръката й се плъзна надолу по бедрото ми.
— Че най-доброто отмъщение е да те отведа със себе си вкъщи.
Имаше право. Алисън би превъртяла, ако научи, че съм преспал с Мая. Работа е там, че нямах никакво намерение да й отмъщавам. Пенисът ми беше на друго мнение, но разумът все пак надделя.
Сложих ръка върху нейната.