Пряко волята си се разсмях.
— Голям чешит си, Дарлинг. — Подадох й ръка. — Приятели?
Тя сложи крехката си длан в моята.
— Приятели.
— Рийд? — извика подире ми Шарлът, когато отворих вратата да си вървя.
Обърнах се към нея.
— Не съм лесна. Между мен и Блейк не се е случило нищо.
Опитваше се да ме накара да се почувствам по-добре, но постигна обратния ефект. Защото в главата ми изречението прозвуча по друг начин:
„Между мен и Блейк все още не се е случило нищо“.
Двайсет и осма глава
Шарлът
— Нося ти разходния отчет на имението в Хъдсън, за който ме помоли.
По цялото бюро на Айрис бяха пръснати документи. Наближаваше седем часът, но изглежда, не възнамеряваше скоро да си ходи.
— Благодаря ти, скъпа.
Кимнах и се отправих към вратата, но не можех да си тръгна просто така.
— Айрис?
Тя вдигна поглед.
— Да?
— Наистина съжалявам за сутринта. Беше изключително непрофесионално и повече няма да се повтори. Обещавам.
Неочаквано очите ми се напълниха със сълзи. Айрис свали очилата си.
— Затвори вратата, Шарлът. Нека да си поговорим. Излезе иззад бюрото си и се разположи на едно от четирите огромни тапицирани кресла в дъното на офиса.
— Седни — каза ми тя.
Никога досега не се бях чувствала нервна покрай Айрис. На същата тази жена неотдавна разказах цялата си житейска история в женската тоалетна. Сега обаче дланите ми бяха потни и едва удържах треперенето на ръцете си.
— Говори ли ти се? Нали знаеш, че всичко, което ми споделиш, си остава между нас?
— Да.
— Разкажи ми за мъжа, който ти изпрати онези прекрасни цветя. Да не би да е бившият ти? Може би имаш нужда да продължиш напред, но нещо все те дърпа назад? Знам, че Рийд не ти е безразличен.
— Да. Не. Да.
Айрис се усмихна.
— Е, сега вече ми се изясни.
Поех дълбоко дъх и шумно издишах.
— Нищо не ме дърпа назад. Познавам Блейк от колежа. Снощи излязох с приятел и случайно се видяхме. Поговорихме си малко и той ме покани на среща, но аз му отказах. Цветята явно са опит да ме накара да размисля. Не обясних на Рийд как стоят нещата и той остана с погрешно впечатление. Изревнува ме, от което ми стана приятно.
— Разбирам.
— Сближим ли се повече, издига стена помежду ни. — Взех да чопля въображаемите власинки на креслото. — Пробвах да го съблазня… все пак ти е внук и не искам да навлизам в подробности. Ще кажа само, че ме отблъсна дори когато стоях полугола пред него. Даже веднъж го излъгах, че ще излизам с Макс.
— Надявала си се да те изревнува?
Поклатих глава, забила поглед в пода.
— По принцип мъж, който не разкрива интереса си и играе подобни игрички, е просто сваляч и не си заслужава да си губиш времето с него. Но и двете знаем, че случаят с моя внук е съвсем различен. Не желае да е в тежест на любимия си човек.
— Точно там е работата. Рийд си е втълпил, че е бреме. Истината е, че той носи това бреме и ще му е по-лесно да го преодолее, ако го сподели с друг.
Айрис впи поглед в мен.
— Май си хлътнала до уши по него, а?
Кимнах, а по лицето ми се търкулна гореща сълза.
— Знам, че и той има чувства към мен. Усещам го.
— Права си, така е. Карате се като женена двойка, флиртувате като тийнейджъри и поверявате един на друг най-съкровените си тайни, сякаш се познавате цял живот. Внукът ми те отблъсква не от страх да не се влюби в теб, а защото вече се е влюбил.
— Как да постъпя?
— Не се отказвай, все някога ще престане да се дърпа. Надявам се само да не е прекалено късно. — Айрис се пресегна и ме хвана за ръка. — Наранявали са те и преди, а с Рийд няма да ти е никак лесно. Не забравяй винаги да поставяш себе си на първо място.
Колкото повече прехвърлях думите на Айрис в главата си, толкова повече се убеждавах, че е права. На първо място трябваше да помисля за себе си. Дадох си обещание всяка седмица малко по малко да напредвам със списъка си. Извадих го от чекмеджето, налях си чаша вино и седнах на кухненската маса, размишлявайки с коя точка да започна.
„Да направя скулптура на гол мъж“.
„Да танцувам с непознат под дъжда“.
„Да науча френски“.
„Да яздя слон“.
„Среднощно плуване в езеро“.
Е, това май вече го изпълних.
„Да намеря биологичните си родители“.
„Да се любя с мъж в спалния вагон на влак за Италия“.
Добавих и още нещо в списъка си, докато миналата седмица се возех в таксито и наблюдавах дългите каросерии на тировете да се носят по пътя.
„Да изкарам книжка за тежкотоварен камион“.