Той сякаш гледаше през мен.
— Да не би да си фен на „Янките“ и да се обиди, че съм била в одеяло на противниковия отбор? — пошегувах се.
— Трябва да вървя — отсече Рийд. — Закъснявам за среща.
Двайсет и девета глава
Рийд
Тексаската следа се оказа обещаваща.
Джош прекара две седмици в Хюстън на мои разноски. Налагаше се спешно да отклоня вниманието на Шарлът от издирването на биологичните й родители, докато намеря правилния подход да й кажа какво сме открили.
Забелязах, че наскоро Шарлът бе добавила в списъка си: „Да изкарам книжка за тежкотоварен камион“. Пълна е с изненади.
Хрумна ми гениалната идея да наема камион от дистрибуторска фирма. Дори бяха така любезни да го паркират на празен паркинг в Хобокен.
Когато пристигнахме, вече се смрачаваше. Шарлът нямаше представа защо спирам там.
— Не каза ли, че ще разглеждаме нов имот? Какво търсим на този изоставен паркинг?
Изключих двигателя и казах:
— Трудиш се неуморно през последните месеци. Колкото и да са сложни личните ни взаимоотношения, все пак съм твой шеф. И като такъв държа да ти кажа колко ценна си за компанията.
— И избра да го направиш на запустял паркинг в Хобокен? Щом така и така сме в Джърси, можеше поне да ме заведеш в някоя закусвалня.
— Погледни натам.
Шарлът извърна очи към голямата машина.
— Виждам камион.
— Не е какъв да е камион, а тежкотоварен камион с дълга каросерия.
— Пак ли си надничал в списъка ми?
— Нали наскоро добави един от тези красавци в него?
Лицето й грейна.
— Ти сериозно ли? Довел си ме да карам камион?
— Е, не по пътищата, понеже нямаш даже книжка за кола. А и не ми се умира още. Но можеш да се позабавляваш на паркинга. — Видях, че инструкторът пристига и кимнах с глава към колата му. — Да вървим.
Отправихме се към грамадното превозно средство с надпис „Дистрибуция Джей Би Лемън“. Опърпан мъж с дълга бяла брада слезе от вехтия си „Форд Таурус“ до него.
— Добър ден. — Огледа Шарлът от глава до пети. — Ти трябва да си Шарлът.
— Да, сър.
— Викай ми Ед. Готова ли си да покараш?
Тя ме погледна с широка усмивка и подскочи на пети.
— Да!
Шарлът се настани на шофьорската седалка, а Ед седна от другата страна. Аз се сврях в спалното помещение зад тях.
— Първо трябва да провериш как са ти течностите.
— А, добре съм. Изпих достатъчно вода днес.
Той избухна в смях.
— Течностите са отпред, драга. Ела да ти покажа.
— „Драга“ — прошепнах в ухото й аз. — Така ли да те наричам вече?
Шарлът го последва навън и само след минутка се върнаха.
— Сега си нагласи седалката с тези копчета. Ще трябва доста да я повдигнеш, за да виждаш нещо над капака.
Инструкторът определено се възползваше от ситуацията и се надвесваше възможно най-близо до нея. Нервите ми започнаха да се обтягат.
— Вече можеш да запалиш двигателя, но преди това натисни съединителя и се увери, че си на втора скорост.
Дизеловият двигател ритмично затрака, а изгорелите газове изпълниха въздуха.
— Така, огледай се и ако е чисто, бавно отпусни съединителя.
Шарлът продължи внимателно да следва инструкциите му.
— Дай малко газ. Вдигни към 1200 оборота. После пускаш съединителя и пак го натискаш.
Тя задаваше такива въпроси, сякаш наистина възнамерява да изкара книжка за камион. А аз не можех да отлепя очи от ръката му върху нейната на скоростния лост. Капчици пот избиха по челото ми.
— Ихаа! — изрева Шарлът, когато направи първата си обиколка на паркинга.
След около половин час се насити и паркира камиона.
Ед си замина, а двамата с Шарлът останахме сами в машината.
— Жестоко беше, Рийд.
— Радвам се, че ти хареса.
Ентусиазмът на Шарлът беше заразителен. Чувствах се щастлив, че съм й помогнал да зачеркне поредната точка от списъка си.
Настана тишина. Чуваха се единствено приглушените звуци на трафика в далечината.
Шарлът се покатери зад мен и се просна на леглото. Аз побързах да се преместя на предната седалка.
— Значи така си живуркат шофьорите, а? Вижда ми се готина работа. Обикаляш цялата страна, всяка нощ спиш на различни места.
— Като изключим риска да заспиш на волана и да се претрепеш, сигурно е забавно — отбелязах саркастично.
Тя ме замери с възглавница и каза:
— Но пък пътуват съвсем сами. Това едва ли ще ми е приятно.
Шарлът се намести удобно на леглото и май нямаше намерение скоро да излиза от камиона. Боже, колко ми се искаше да легна до нея. Ако знаех, че я водя в секс бърлога на колела, щях да преосмисля плана си. Даже през ум не ми беше минавало, че вътре ще има легло.